I need u

13

Веднага вдигнах телефона .

- Ало ? - казах тихо , несигурно , може би дори леко уплашено 

- Лис ? - звучеше тихо , приглушено . Беше плакал , сигурна съм . 

- Да - продължих аз . Искам да видя дали ще ми каже , че нещо не е наред . Искам да знам какво е то . 

- Л-лис как си ? - продължи да увърта 

- Добре съм , но ти не звучиш така . Какво е станало ? - казах му с мил , лек и успокояващ тон 

- Лиис , как позна ? Аз...

- Куки ? Няма смисъл да ми казваш „ добре съм " , усещам , че не си . 

- Лис моля те ела на нашето място ... 

- Сега ? Охх добре ще измисля нещо .. стой там , ако има нещо звънни . 

Набързо сложих едно горнище , взех си чантата и излязох . Нашите спят , тати  взима преспивателни и не се буди . А за мама ... не знам за нея , ще си измисля оправдание, за всеки случай ... Казах на Су , която беше още будна ако мама пита за мен да и каже , че ми е станало лошо и съм отишла до денонощната аптека за хапчета . 

Заключих вратата и се изнизах през тайния вход който бях намерила , за да не ме хванат камерите . Запътих се към нашето място . 

Това е един тунел през който има неизползваеми релси . Заобиколено е от малка горичка . Красиво , безлюдно . Забравено от времето и света , но ние го преоткрихме , направихме го нашия рай . Наш таен свят . Стигнах за 5 минути . 

- Куки ? - казах аз 

Без отговор 

- Куки - казах по силно 

Чух хлипания и пуснах фенерчето на телефона си . Осветих треперещото му тяло . Бързо стигнах до него и без да се замислям го прегърнах . Дадох му от тези топли , силни прегръдки . Те те карат да се ,чувстваш защитен , че не си сам . Усещаш топлината на другото тяло, което те е оковало в спокойствие и топлота . Ето това е силата на всичко чисто , добро . Силата на всичко нужно , всичко което ми липсва . А може би и на него . Но няма значение , защото аз съм тук , за него , до него . 

Затова другия път когато откажете такъв жест си спомнете , че някой хора се нуждаят от това . Но уви не могат да го получат поради една или друга причина . Насладете се на това което имате докато можете . 

Тогава той ме прегърна силно , до толкова ,че почти ми спря дъха . Накара ме да седна в скута му и зарови глава в сгъвката между ключицата и врата ми . Вдиша дълбоко и накъсани хлипания се удряха в кожата ми , карайки я тя да настръхне . Не знам защо ,но нещо ми стана . Не знам какво ... Зарових пръсти в меката му коса и започнах да го галя нежно . 

Стояхме така дълго , когато той прекъсна всичко . Погледна ме в очите и аз него . Започнах да се губя в тях  , казах си „ това не е редно , спри " 

- По  добре ли си ? - казах

- Д-да мисля 

- Може ли да ми кажеш какво стана ? 

- Ами - тогава той просто кимна , отвори уста , за да каже нещо но се задави с напиращите сълзи . 

Бързо му подадох вода и го потупах по гърба . 

- А-аз ... Л-ли- прекъснах го 

- Ето - подадох му телефона ми , където бяха отворени записки - така няма ли да е по лесно - питах , той ме погледна учудено 

Взе устройството в ръцете си и започна да шари по клавиатурата . Огледах се около мен . Беше такова спокойствие . Станах с цел да се разходя , но ръката му ме спря . Погледнах към него и се усмихнах леко и топло .

- Тук съм , искам просто да обиколя наблизо . 

- Не, стой ...моля - рече и направи пак тази сладка физиономия дето те разтапя 

- Аййш и ти си едно дете .. хаха добре  

- Благодаря 

Очаквах да каже нещо от сорта „ Не съм дете " или „ Не знай много " , но той просто благодари . 

- Защо не звънна на Чим 

- Направих го веднага след като позвънях на теб , но не можа да се измъкне от техните .

- Аха добре 

Тогава ми подаде телефона и започнах да чета :

Аз видях Лиса да се целува с друг , по устата . Просто се натискаха в парка на една пейка , нашата пейка , пейката където тръгнахме . Щом отидох при нея тя ми каза „ край " . Аз ..аз наистина я харесвах . Просто боли ... много . Не знам какво да правя ...

Тогава ми стана гадно .

- Хееей . Тя е идиотка и глупачка и не те заслужава .  Честно ли е тя да си прави кефа с тоя , а ти да страдаш за нея . Радвай се на това ,което имаш . Покажи и че можеш без нея , покажи и какво губи ...Боже това звучи странно от устата ми .

- Хахах - усмихна се мазно той докато триех сълзите от лицето му - права си , благодаря ти !

- За нищо нали за това са приятелите . Хайде ставай , искам да ям

- И аз

Тръгнахме когато ....