Дневникът на една тийнейджърка

24 глава

-Всичко с теб е наред.-успокой ме докторката от болницата.

Седях на стола в кабинета й. Някакво момиче ме било намерило и извикали линейката. Главата все още ме болеше, но се опитвах да не правя гримаси и да се държа нормално.

-Промихме ти стомаха. Оказа се, че ти е прилошало от някакви хапчета. Взела си ги в твърде голяма доза.-Кимнах.-Следващият път бъди по-внимателна какво приемаш. И...не взимаш наркотици, нали?

-Не.-засмях се фалшиво. Поне не облечена така.-Благодаря ви, госпожо.

-Свободна си. 

Излязох от кабинета и се запътих към изхода. Краката ми още бяха меки и сега  единствено ми се искаше да се просна на леглото у дома и да заспя. Но вече леглото не беше мое. Сигурно Ема си спинка хубаво на него.

Напуснах сградата и вече вървях по тротоара, когато някой ме сграбчи за лакътя.

-Кет!-Това беше Иън. О,не!

-Съжалявам, объркали сте се.-казах и се опитах да се измъкна от хватката му.

-Не, сигурен съм, че...-Замълча и ме пусна.-Извинете ме. Наистина съжалявам. Просто от снощи не мога да си избия едно момиче от главата. А вие приличате точно на нея.

-Дано не ви разочаровам, но не съм момичето, което търсите.

-Няма проблем. Отново се извинявам. Довиждане.-каза той и тръгна с бърз ход като прокарваше нервно пръсти през косата си. 

Ооо, още един проблем!

                                                                                         ****

С леко потичване достигнах Рос, седящ на плажа. Получих съобщение да се срещнем там. Нямах желание да идвам, но нямаше как да му откажа. Гледаше замислено океана, но този път носеше черни слънчеви очила.

-Хей.-казах.

-Здрасти.-отвърна ми и се настаних до него, но на известно разстояние.-Какво ти стана днес?

-Оу, ъм, яла съм нещо развалено. Но съм добре... Защо носиш очила?

Той ги махна и забелязах синината на лявото му око.

-Божичко! Кой ти...?-Преди да довърша въпроса си, сама си отговорих.-Рос, минах преди два дена покрай вас, беше късно, и те чух да се караш с вашите. Те ли направиха това?

-Родителите ми са психопати! Най-вече баща ми. Нямам търпение да завърша и да се изнеса. А с теб какво става? Не сме говорили от доста отдавна. Всичко наред ли е?