Дневникът на една тийнейджърка

15 глава

Рос реши да ме изчака отвън, а аз влязох тихо. Баба и дядо вече спяха. Промъкнах се в стаята си и извадих една раница, в която сложих три блузи, два панталона, малко пари и дневника. Облякох си якето и взех един лист.
Бабо, дядо,
Ако четете това, искам да знаете, че вмомента пътувам. Искам да се усамотя за уикенда. Не ме търсете, защото си оставих телефона тук и моля ви, не звънете на полицията! Ще се върна в неделя вечерта или понеделник сутринта. Обещавам!!!
                                                    Обичам ви,
                                                                 Хейли :*

Знаех, че постъпвам точно като баща ми, но поне обещах, че ще се върна. Оставих я на масата в кухнята и излязох.

Тръгнахме към къщата на Рос, за да вземем колата. Като си слагах раницата в багажника забелязах, че там вече имаше приготвен багаж. Значи дори и аз да не бях приела, той пак щеше да замине.

-Няма ли да се обадиш на вашите? Ще се притеснят.-казах аз докато затварях багажника.

-Не. Дори и да умра, пак няма да забележат.

Качихме се в колата му. Този път успях да я разгледам по - добре. Беше...ами луксозна! Като всичко, което притежава.

-Е, къде отиваме?-попитах аз.

-Някъде където ще ти хареса.-каза той и потеглихме.

Може би вече наближаваше полунощ. Карахме доста бързо, а радиото беше усилено до дупка. Не бях свикнала да седя до толкова късно будна, затова се наместих  удобно на седалката и се унесох в дълбок сън.

                                  ****

Спирането на колата ме събуди. Щом отворих очи се намирахме на...плажа. Но този път там имаше само една голяма къща.

-Какво е това място?-попитах заспало.

-Една от малкото хубави страни да имаш богато семейство - можеш да си позволиш къщи навсякъде. Не съм идвал тук от години.

-Много е хубава.-казах и си взех раницата.

Отвътре не изглеждаше никак зле. Даже беше уютна.

-Харесва ли ти?

-Много.-казах, вземайки в ръце една порцеланово слонче.-Значи тук ще прекараме уикенда?