Дневникът на една тийнейджърка

28 глава

Надявах се историята с Кет да е приключила. Вайлет не ми се беше обаждала, не бях виждала Иън. С Рос се видяхме няколко пъти след като излязохме във ваканция. Всичко вървеше добре...засега.

                                    ****

Бъдни вечер! Баба приготвяше вечерята, татко приказваше нещо на дядо, който вмомента беше в инвалидна количка, а Вивиан, Кейлъб, Ема и аз украсявахме елхата.

Семейството ми вече започваше да се сплотява и свикнах с мисълта, че вече ще сме повече хора у дома.

Сложих поредната червена топка на елхата. Кейлъб ми подаде следващата и окачих и нея.

-Како, искам горе! -каза Ема с детското си гласче.

-Разбира се!-казах с усмивка.

Вдигнах я и тя окачи една голяма топка, на която бяха изрисувани елени, почти до върха на елхата. След това за пляска весело с ръце.

Телефона ми звънна и я оставих на земята да си играе с Вайлет. Отдалечих се от всички и вдигнах.

-Хей, Рос!-казах весело и се подпрях на стената.

-Хей. Какво правиш?

-Украсявам елхата. Все пак е Бъдни вечер. Ти?

-Разхождам се.

-Защо не си у вас?-попитах,  но сама си отговорих на въпроса.-Заради вашите...

-Да. Но хубавото е, че утре си заминават и смятам да правя парти за Нова година. Ще дойдеш ли?

-Да, защото ще ми бъде много приятно да се навъртам около Селена.-казах саркастично.

-Селена замина в Швеция на ваканция. Няма да бъде тук.

Изведнъж настроението ми се подобри.

-Тогава може би ще дойда.

-Хейли, вечерята!-чух баща ми от кухнята.

-Това сигурно е баща ти.

-Да.

-Хейли!-чух отново.

-Отивам преди да към загазила...Или преди да са изяли пуйката. Чао.

-Чао, обичам те!

Замълчах. Не можах да му отвърна. Все още се чувствах виновно, че го мамих с Иън. Нищо, че бях с друга самоличност.

-Чао!-казах отново и затворих.

                                     ****

Станах и забелязах, че Ема я нямаше. Преди няколко дни беше дошли леглото й и следователно вече не спеше в моето.

Станах и слязох долу по пижама. Очевидно аз бях най-поспаливата. Всички бяха станали и си разменяха подаръци.

-Хейли, добро утро!-казах весело Вивиан и й се усмихнах в отговор.

-Здравейте.-казах.

-Това е за теб.-каза баща ми и ми подаде опакована кутия.

Отворих я и вътре намерих...наша снимка. Много добре поне този момент. Бях на пет и двамата отидохме да риба.

-Благодаря. Невероятно е.-смотолевих.

Продължихме да си разменя ме подаръци и малко по малко всички  започнаха да се разпръскват из къщата. Скоро останахме само аз и дядо в хола.

-Харесаха ли ти подаръците?-попитах и го доближих.-Този медальон е много стар. Жената, от която го купих ми каза, че прави чудеса. Ако си пожелаеш нещо, то може да се сбъдне.

Не ми отговори. Само ме гледаше.

-Така ми се иска да работи наистина. Или поне да има някакво коледно чудо, което да сбъдне моето желание. Моля те, дядо, спомни си ме! Аз съм момичето, което те дразни постоянно! Аз съм тази,  която винаги ти виси над главата и не те оставя да се четеш на спокойствие! Нима се забравил всичко това?-Сълзите напираха.-Ти ме научи да карам колело, ти ме научи да смятам, ТИ ме научи на всичко! Аз съм твоята внучка,  която те обича!

Изведнъж погледът му се промени. В началото изглеждаше уплашен, но после стана някак изненадан и радостен.

-Хейли? Ти ли си?-попита изненадано.

Усмихнах се до уши, а сълзите започнаха да текат, но вече от радост. Той ме позна! Дядо се върна! Дядо отново беше с мен!!!

Това беше най - хубавата ми Коледа!