Дните минаваха, но изглежда, че спомените ми изобщо нямаха намерение да се завръщат. В главата ми продължаваше да е пълен хаос и всеки път щом се правех опит да си спомня нещо, главата ми ме заболяваше и трябваше да се откажа. От време на време се появяваха определени картини от миналото, но само за части от секундата и не беше възможно дори да ги запомня.
За пореден път някой почука на вратата ми и влезе още преди да отговоря дали може. За разлика от предния път, този път влезе сестрата, а не дежурния лекар. Поздрави ме и ме попита как съм. Отговорих й както обикновено-с едно простичко "Добре.".
Вече можех да се изправям в седнало положение и затова се надигнах от леглото и се облекнах на възглавницата. Като по чудо, тялото ми се оправяше.
-Имаш гости.-извести ме сестрата и след секунда през вратата влезе онова момче, което така и не можех да си спомня. Името му беше Кай.
За моя изненада, той не беше единствения ми посетител днес. След него в стаята се появи и възрастна жена на средна възраст. Беше официално облечена, а косата й беше на стегнат кок отзад. Не я познавах.Но очевидно тя ме познаваше. Виждах леко състрадание в очите й, но само толкова. Нямаше друга емоция.
-Здравей, Сел.-каза ми Кай и леко се усмихна.-Съжалявам, че не съм идвал скоро, нямах възможност.
-Всичко е наред.-отвърнах и отново погледах към непознатата жена пред мен. Кай очевидно разбра, че очаквах обяснение.
-Сел...-каза и се закашля. Сякаш не беше сигурен как ще реагирам на предстоящото.-...Наистина не ме бива много в обясненията, така че ще карам направо. Това е майка ти.
Не знаех как трябва да реагирам на това. Затова просто се усмихнах леко, надявайки се, че тя ще започне разговора първа. Тя направи знак на Кай да ни остави насаме и той на секундата излезе, известявайки ни, че ще бъде отвън.
След затварянето на вратата, ситуацията стана още по-неловка. Жената пред мен, или по-точно майка ми, изглеждаше така сякаш изобщо няма желание да ме доближава. Аз пък, за разлика от нея, исках да си поговорим.
Исках да я опозная.
-Не си те спомням. Имам амнезия.-започнах аз докато тя сядаше на един стол до леглото ми.-Но нека да започнем от самото начало. Разкажи ми за себе си, както и за мен. Може би това ще ми помогне да си възвърна паметта.
YOU ARE READING
Дневникът на една тийнейджърка
Teen FictionЖивотът на 16 годишната Хейли Греъм не е розов. Освен проблемите, които има у дома, тя също така определено не е една от най - популярните в гимназия Лаутън (Lawton High School). Най - добрият й приятел е...дневника й. Дали това ще се промени, дали...
