Дневникът на една тийнейджърка

7 глава

Той... Блъснах се в Рос и за малко да падна.

-Ей, ей! Какво ти става?-попита ме той с лека усмивка.

-Извинявай, не гледах къде ходя.-отвърнах и се разсмях фалшиво.

-Накъде си тръгнала? Изглеждаш така сякаш някой те гони.

-Не, просто... Реших да се раздвижа малко. Тези домашни ме убиват. А ти?

-И аз просто се разхождам.-Все още си беше със снощните дрехи и изглеждаше също толкова измъчен колкото мен.-Щом си навън, значи не са те наказали. Какво казаха родителите ти?

Уцели болното ми място...

-Те...ами не знаят.-отвърнах простичко.-И няма как да разберат.

Видях как лицето му се промени. Определено се почувства виновен заради въпроса. 

-О, боже! Да не би те да са...-Не довърши изречението, защото аз го прекъснах.

-Само майка ми. Баща ми си има ново семейство и не се интересува от мен. Живея с баба и дядо.

-Съжалявам. Не знаех.

-Няма нищо, никой не знае. Всички знаят името ми, не историята ми. Всъщност...някой дори и името не ми знаят.-казах и го погледнах. Той се усмихваше.

-Замръзваш.-каза накрая той.-Ето, вземи го.-Свали си черното кожено яке и го сложи на гърба ми. Вкарах ръцете си в ръкавите и усетих мека топлина да ме обгръща. Също така и одеколонът му миришеше прекрасно.

-Благодаря, но сега трябва да се прибирам. Якето...

-Задръж го. Имам тонове такива.-засмя се той.-Е...до утре в училище.

-Чао!-усмихнах се леко и тръгнах обратно към вкъщи.

  През целия път не можех да спра да се усмихвам. Рос е много различен когато не е около Селена.

                           ************

Понеделник е. Събудих се от тъпата аларма. С голяма мъка станах от леглото и отидох в банята. Измих си зъбите и сресах косата си.

Избрах джинси и червен потник. Тук, в Маями, никога не е студено. Е, изключвам вчерашния ден. Тъкмо смятах да тръгвам когато забелязах якето на Рос. Реших да го облека, дано никой не забележи, че е неговото.

Слязох долу и изядох един кроасан. Дядо предложи да ме закара, но отказах. Винаги съм предпочитала вървенето. Започвахме училище в 08:00, а сега беше 07:33. Сдъвках последната хапка и излязох от вкъщи.

Пристигнах пред голяма сграда с надпис "Lawton High School"-мястото, което мразя най - много! Въздишах и влязох вътре.

Напълно очаквано...всички отново ме зяпаха. Естествено, че Селена е разказала на всички за събота. И като я споменах...

-Холи! Поздравления! Видях те в "Магнет"!-чух злобния й глас и се появи пред мен.-Чудесно яке, за първи път те виждам облечена така. Откъде е?

Погледнах Рос, който седеше в ъгъла с Люк и Вайлет. Той също ме забеляза и само поклати леко глава да си мълча. Не би си развалил репутацията на лошо момче.

-Ами...-забих поглед в земята.-...от чичо ми е. Той ми го подари.

-А аз си помислих, че е от гаджето ти.

-Аз нямам гадже.

-Така ли? Люк ми каза, че сте имали бурна нощ в събота.

Погледнах към Люк, който ме гледаше съсредоточено. Всички останали ме гледаха така. Очакваха отговора ми, а аз нямах такъв. Никой не биваше да разбира, че съм прекарала време с Рос.

Спасение от звънеца! Селена ми се усмихна мазно и отиде с другите в час. Люк мина покрай мен.

-Какво си казал?!-попитах го ядосано.-Знаеш, че не съм спала с теб!

-Да, знам. Направих ти услуга, Холи. Предпочиташ да й кажа, че си прекарала нощта в дома на приятеля й ли?-Замълчах.-Знаеш, че така е по - добре. И за теб, и за Рос!-каза ми и тръгна.

Аз останах поне минута още в коридора, осмисляйки думите му. После се запътих към стаята по история. Тестът беше днес, а аз изобщо не успях да си науча.

----------------------------

Днес моят идол (и герой в историята ми) има рожден ден!! Честит 19ти рожден ден Рос Линч! <3