Дневникът на една тийнейджърка

3 глава

Вървях бавно по улицата. Не бързах изобщо... Бях оставила сълзите си да се стичат по бузите ми. Прегръщах дневника си много силно, сякаш с надеждата да достигне до сърцето ми и да намали болката. Но не се получаваше.

"Животът ми е едно голямо разочарование"-мислех си аз.

Пристигнах пред една малка бледо оранжева къщичка. Тя принадлежеше на единствените хора, които се интересуваха от мен - баба ми Грета и дядо ми Стивън.

Защо живеех с тях ли? Ами когато бях на 6, майка ми почина пред очите ми. Имаше рак...просто си отиде. Дневникът ми е от нея, неслучайно е толкова важен за мен. Чувствам я близо до себе си. След смъртта й, баща ми започна да излиза с други жени. Всеки ден водеше нова и това ме отвращаваше! Последната му жена се оказа французойка. Една сутрин, бях на 7, се събудих и видях бележка на масата, която гласеше, че заминава за Париж с гаджето си и ако имам нужда от нещо...да отида при баба и дядо. Нито се сбогува, нито нищо... И най - лошото е, че не се е обаждал 9 години!!!

Влязох в къщата и заварих дядо да решава кръстословица.

-Не е ли малко рано, хлапе?-попита той.

Като малка обичаше да ме нарича "хлапе" и все още продължава. Това си е нещо като наша традиция.

-Да, но...

-Селена?

Двамата с баба знаеха всичко за училищния ми живот.

-Да. Няма проблем, нали?

-Не!-каза весело и ме покани да седна до него. Оставих си чантата и го прегърнах. Тъкмо седнах и баба влезе с няколко торби. Втурнах се да й помогна.

-Леле! Целия квартал ли ще храниш, бабо?

-Не, ще храня вас двамата. Ще правя ябълков сладкиш!-каза баба, а аз заподскачах като малко дете.

Качих се в стаята си, защото имахме правило "Първо домашните, после храната". Извадих си учебниците и седнах да уча.

По едно време чух бурен смях от улицата. Излязох на терасата и видях... Селена и Рос. Той веднага ме забеляза и се скрих вътре.

-Да знаеш само колко жалка изглеждаше Холи преди малко! Пълен ужас!-смееше се и обясняваше на Рос тя, докато той гледаше към терасата ми.-Ей, какво има?

-Ъмм...нищо. Видях...-сега ще каже за мен и Селена ще знае къде живея.-...птичка.

Двамата продължиха да вървят, но Рос ме гледаше право в очите през целия път докато не се изгубиха напред. Уплаши ме!

Чух баба ми да ме вика долу и предпазливо се отдалечих от прозореца. Защо Рос ме гледаше така? И защо не ме издаде? Та той ме мрази!

На излизане от стаята се блъснах в малката си библиотечка с книги и оттам падна... бележката от татко.
"Добро утро, мила! Искам да ти кажа, че хващам полет за Париж с Вивиан и смятаме да останем там. Имаш храна в хладилника и пари на нощното си шкафче. Ако имаш проблем, се обади на баба и дядо.
                                          Грижи се за себе си,
                                                                    татко"
Писна ми от лоши неща днес, пъхнах бележката в библиотеката и слязох, за да се насладя на бабиния сладкиш.

-------------------------

Утре, ако мога, ще пусна пак. Сега е малко скучно, но в следващите части ще е по - динамично. Хейли и дядо й имат много силна връзка и ще си проличи в следващите части. :)
В памет на невероятния ми дядо(1929-2013)!