Дневникът на една тийнейджърка

42 глава

Рос беше решен да разбере какво точно ставаше и още същата вечер дойде да ме вземе от стаята ми и отидохме в неговата, където чакаше Люк.

Той седеше на леглото на Рос съвсем спокойно, сякаш наистина нямаше представа защо искаме да говорим.

-Казвай, каква е цялата тази работа?-започна Рос, а аз седнах на неговото легло. Изтръпнах при спомена от снощи.

-Не знам за какво говориш.-отвърна Люк.

-Знаеш. Приятели сме от деца, как си могъл да ми причиниш такова нещо? Мислех те за по - различен.

-Добре, преди да започнеш да ме обвиняваш в нещо, не е ли по-добре да знам какво е то?

-Става дума за това, което ми каза няколко дни преди да заминем. Когато дойде при мен в парка.-обадих се, защото не исках нещата да загрубеят.-Рос твърди, че не те е пращал и искаме да разберем какво става.

Люк започна нервно да си играе с пръстите си, което беше знак, че скоро може и да ни каже нещо.

-Ама вие сериозно ли не може да се досетите сами?-изсмя се той.-Напънете си малко мозъците! Да ви хрумва някой подъл познат, който е способен да ме подкупи, за да отида и да кажа на някого да седи далеч от определен човек?

На секундата с Рос се спогледнахме и ни стана ясно кой е бил. Естествено, че е била тя, трябваше да се досетим. 

-Свърши ли разпита, защото вечерята вече е започнала, а съм гладен?-попита ни Люк и Рос поклати глава.-Добре, чао.

Изчакахме го да затвори вратата и чак тогава се проснах на леглото.

-Тя е подла кучка!-изрука Рос, разхождайки се из стаята.-Родителите ни да си гледат работата, не ми пука, късам с нея.

Той се запъти към вратата, но аз го спрях. Изглеждаше бесен и знаех, че може да направи някоя глупост.

-Хей, недей!-казах.-Не прави глупости! Успокой се малко и после поговори с нея, най-добре утре.

След малко мислене, той само поклати глава и седна на леглото си.

Реших, че ще е по-добре да наруша неловката тишина, която беше надвиснала над нас, затова го попитах как е.

-Ще бъда добре... След утре.

-Дано. Е, мисля, че ще е добре да се връщам в стаята си.

****

Щом се върнах, забелязах, че имам 4 пропуснати обаждания от татко. Габи и Мия бяха в стаята, затова излязох в коридора и седнах пред вратата.