44 глава

2.7K 153 30
                                    

Изчаках слънцето да започне да залязва и тръгнах към плажа. Имах среща с Рос, когото не бях виждала от два дни, защото постоянно ми се измъкваше с извинението, че трябвало да учи.

-Хей.-поздравих го и седнах до него.-Свърши ли с ученето?

-Не, за съжаление. Но изпитите ми са скоро и трябва да ги взема, ако наистина искам да завърша.

Чак сега осъзнах, че това всъщност му беше последната година в гимназията. Още няколко месеца и щеше да си замине. Също както Селена, Вайлет и Люк. Почудих се какво ще правя следващата година сама.

-Ще ги вземеш, не се безпокой.-успокоих го.-А какво смяташ да правиш след това?

Той продължаваше да гледа красивия залез и просто поклати глава.

-Нищо особено, не знам.-отвърна, но нещо ми подсказа, че лъжеше.

-Добре, ще ти повярвам. А сега искам за дойдеш с мен у нас. Искам да се запознаеш със семейството ми официално и да им кажа, че с теб сме заедно.

-Ама ти в кой век живееш?-засмя ми се, а аз го фраснах леко по рамото с юмрук.-Не си ли им казала?

-Не, искам и ти да бъдеш с мен там. Защото ако започнат да се карат, аз няма да съм единствената загазила.

Двамата по седяхме още малко, докато слънцето напълно залезе, и след това се запътихме към вкъщи.

****

Отключих вратата и влязох първа. Всички, без децата, се разхождаха из кухнята и някой не ме забеляза, защото бяха твърде заети.

След известно време Вивиан най-после ме видя.

-О, Хейли, здравей. Върна се точно навреме за вечеря!-каза и продължи с ваденето на чинии.

-Всъщност не съм сама.-Поканих Рос да влезе.-Сигурно някои от вас го помнят. Това е Рос.

По лицата на всички се изписаха много различни чувства и не знаех какво да очаквам. Да ми се карат или да ме прегръщат?

Хванах здраво ръката на Рос за упора,  защото щях да припадна. Никога не ми се е налагало да запознавам семейството си с някого.

Не можех да търпя повече това мълчание, затова продължих:

-Той е мой приятел и, знаете, с него вече сме заедно.

-Това е супер. Поздравления!-отново обади се Вивиан и дойде да ме прегърне и да стисне ръката на Рос.

Дневникът на една тийнейджъркаWhere stories live. Discover now