Дневникът на една тийнейджърка

33 глава

След училище се прибрах у дома. Разрових се за декларацията и най-после я намерих в дъното на шкафа си с учебници. Нямах идея как е попаднала там, но не ме и интересуваше.

Написах си името, написах и това и на баба понеже тя ми беше настойник и тръгнах да я търся.

Намерих я в спалнята й. Седеше до дядо и пипаше челото му.

-Всичко наред ли е?-попитах я, въпреки че се страхувах от отговора.

Тя стана от стола и уморено въздъхна. Това изобщо не беше добър знак. Погледнах притеснено към дядо и тръгнах са се доближавам до него, но баба ме спря:

-Недей.

-Какво му има?

Тя ме хвана за ръката и ме дръпна в ъгъла на стаята.

-Той се влошава.-каза ми шепнешком, сякаш се страхуваше, че той може да я чуе.

-Как така? Да се обадим на доктор, сигурно има какво да се направи! Ще ти донеса телефона.

-Не! Нищо не може да се направи, докторът не може са го спаси.

Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха и усетих студена пот по гърба си. Предстоеше нещо лошо... 

-Не те разбирам. Какво съм пропуснала, какво е станало?

Лицето й беше измъчено, знаех, че новината е ужасна и в този момент ми се искаше да избягам надалеч и да се скрия някъде.

-Хейли, проблемът не е само главата му. В болницата ми казаха, че той има рак.

Имах чувството, че всеки момент ще падна на земята.

-Не му остава много време, с всеки един ден ще става все по - зле докато накрая...-Тя млъкна, не можа да сдържи сълзите си.-Много съжалявам.

-Не, не е възможно.-казах.-Той не бива да умира!

-Успокой се, мила!

Сякаш за няколко дни светът ми тотално се срина. Първо Рос, а сега и това... Не можех да понеса всички неща!

                                    ****

На следващият ден се чувствах като муха без глава. Не знаех какво правя и кога, не се чувствах на мястото си. Избягвах Габи, Мартин и Мия, защото не исках да говоря за това как се чувствам.

Щом влязох в час се сетих, че трябва да предам декларацията, но така и не я дадох вчера на баба за подпис. И двете бяхме твърде разстроени. Извадих едно старо контролно от раницата си и се опитах да направя почти същия подпис. Дадох листчето хартия на учителя и започнахме час.