Дневникът на една тийнейджърка

41 глава

Никога не съм се чувствала толкова уморена след сън. Обикновено винаги бях отпочинала, но не и сега. Лежах на леглото на Рос и се опитвах да осъзная какво се е случило снощи. Дрехите ни бяха разхвърляни из стаята, така че бързо ми стана ясно.

Опитах се по възможно най-тихия начин да се измъкна от леглото, без да събудя Рос. Събрах дрехите си и се облякох колкото да мога да мина по коридорите. Отключих вратата тихо и излязох.

За моя огромна радост, Габи и Мия не бяха в стаята. Нормално, закуската започваше в 09:00, а сега беше 09:03. Поне можех да се оправя спокойно, но все пак трябваше да побързам. 

Влязох в банята и се погледнах в огледалото. Изглеждах...различно. Косата ми беше рошава, но някак си по-различно рошава. Впечатление ми направи и една смучка, която имах на врата си. Усмихнах се, въпреки че бях страшно объркана. Снощи "всичко" се беше случило.

Благодарих си наум, задето бях позволила на Вивиан да сложи шала си в куфара ми. Увих го около врата си след като се преоблякох и се приведох в нормален вид.

Не ми се чакаше асансьора и слязох по стълбите. Отне ми малко време, но накрая намерих ресторанта. Почти всички вече ядяха. Имаше шведска маса и си взех най-простото-прясно мляко с корнфлейкс.

Открих Габи, Мия и Мартин на една от масите и се насочих към тях, опитвайки се да изглеждам все едно нищо не е случило.

-Добро утро.-казах без да ги поглеждам.

-Хейли, къде беше снощи?!-започна с въпросите Габи.-Не си вдигаше и телефона.

Започнах да ям бързо закуската си.

-Какво имаш предвид?-попитах, въпреки че гласът ми трепереше.

-Чакай, чакай!-обади се Мартин, оставяйки сандвича си със шунка в чинията.-Не си се прибрала?! Как така?

Трябваше да кажа нещо, независимо какво.

-Бях при психоложката.-казах.-Споменах ви, че тя иска да ходя при нея, защото си мисли, че може да изпадна в депресия. Първият ни "сеанс" беше снощи, но стана късно и тя ми предложи да остана в нейната стая.

Тримата ме гледаха първо малко невярващо, но после очевидно ми повярваха.

-Добре.-каза най-после Мия и вътрешно си отдъхнах.-Ама какъв е този шал, аз умирам от жега!