Дневникът на една тийнейджърка

8 глава

Тестът - пред мен, химикалката - в ръката ми, главата ми - не и в училище. Изобщо не можех да мисля за това пред мен, мислех само за думите на Люк.      Обикновено се подготвях за тестовете добре и се стремях да получа добра оценка, но сега не ми пукаше изобщо. Исках просто този ден да свърши!

-Имате още 10 минути, ученици!-предупреди ни господин Джоунс и гласът му прониза мозъка ми. Почувствах се все едно се събуждам от дълбок сън.

Въздъхнах отчаяно и прочетох за пореден път въпросите. Отново нищо не разбрах, но започнах да ограждам каквото ми падне. Дано нещо да се окаже вярно...

Бях на предпоследния въпрос, когато си изтървах химикала. Наведох се да го вдигна и срещнах погледа на Рос, който седеше два чина зад мен. Гледаше ме така съсредоточено... Дали беше съгласен за историята на Люк? Вдигнах си химикала и продължих с въпросите.

Звънецът би и всички си предадохме листите. Ясно ми беше, че съм се провалила. Излязох от стаята бързо, не исках никой да ме заговаря.

Минаха още няколко часа и стана време за обяд! В стола беше пълно, както винаги. Наредих се на безкрайно дългата опашка и щом дойде редът ми, си избрах нещо, което не изглеждаше толкова гнусно.

Насочих се към една от масите в дъното на помещението. Винаги си сядах там самичка. Но, за съжаление, пътят ми минаваше покрай масата на готините. Селена четеше модно списание и приказваше за някакви обувки едновременно, Вайлет си слагаше пореден слой грим, Люк говореше по телефона и ядеше ябълка, а Рос...не беше при тях.

Седнах  на масата си, оставяйки раницата на стола до мен. Извадих дневника си, за да опиша какво точно се случи тази сутрин, но бях много гладна и реших първо да хапна.

Докато преглъщах поредната лъжица шоколадов пудинг, усетих някой да изтърва нещо точно до мен. Обърнах се и видях, че Рос се подпря на масата ми с едната ръка, а с другата взе нещото от пода. Не ми обърна внимание, но щом си тръгна, видях малко сгънато листче, което беше оставил. Отначало си помислих, че трябва да му го върна, но докато му извикам, той вече беше на масата си и се хилеше заедно със Селена.

Разтворих листчето и забелязах, че на него имаше телефонен номер и адрес. Отдолу беше написано с дребни букви "Ако искаш да поговорим, просто ме потърси". Отначало си помислих, че е поредната тъпа шега, но после...    Препрочетох изречението още три пъти, за да се уверя, че точно това пише и после го пъхнах нежно в дневника си. Продължих с пудинга, но през цялото време се усмихвах. Рос Линч - най - популярното момче в гимназията току що даде личните си данни на мен - Хейли Греъм - най - голямата загубенячка в гимназията.

Прибрах се у дома весела. Почти бях забравила за Люк и Селена. Качих се в стаята си и извадих дневника и бележката от него. Отново я прочетох... Толкова се радвах, за първи път някой ми обръща внимание. Реших да я сложа някъде на скришно място, защото може да падне от дневника и се разрових из стаята.

Отворих едно от поредните чекмеджета и открих... снимка на мен, мама и татко. Бях я сложила там, защото ме нараняваше твърде много като я гледам. Седнах на леглото и мека усмивка се прокрадна по лицето ми.

Не знам колко време съм седяла така, но чух как дядо сяда до мен и ме прегръща.

-Хей, знаеш, че те те обичат, нали хлапе?-каза той със спокоен глас.

-За мама знам, но татко... Щеше да е до мен, ако беше вярно.-отвърнах тихо и в очите ми запариха сълзи.-Ако се интересуваше от мен поне веднъж можеше да се обади... Или да ми прати някой глупав ключодържател с Айфеловата кула!

-Да, но не искам да мислиш за това, което нямаш. Искам да мислиш за нещата, които имаш. Като мен, баба, този дневник, с които никога не се разделяш.

-"Рос"-помислих си аз.-"Не го познавам добре, но нещо ме кара да му вярвам."

Двамата се усмихнахме един на друг и аз го прегърнах силно.

-Благодаря ти за всичко, дядо! Ти винаги си до мен!

-Няма защо, хлапе! Бих останал още, но колата ми няма да се измие сама.-каза той, целуна ме по челото и излезе.

Вечерта мина нормално...почти. Вслушах се в съвета на дядо и се чувствах прекрасно. Напълно бях забравила за татко, Люк, Селена, дори и теста.

Беше 21:24. Облякох си пижамата рано, както правех обикновено. Както винаги, баба миеше последните чинии в кухнята, а двамата с дядо гледахме телевизия и ядяхме чипс. По едно време се звънна на вратата. Този път изпреварих баба и стигнах първа до вратата, въпреки че после съжалих.

Отворих и усмивката ми се изпари. Пред мен седеше баща ми...

------------------------------

Дано ви харесва! Другата част ще пусна утре или в петък. Приятно изкарване на Нова година! ♡