Дневникът на една тийнейджърка

31 глава

Не можех да разбера какво точно изпитваше в момента. Виждах ясно как стискаше юмруци, а от очите му можех да разчета и гняв, и тъга.

Загледах се в обувките си, не исках да гледам измъчената му физиономия. Надявах се, че всеки момент ще каже, че се е припознал и ще си тръгне, но той седеше там като вкаменен и не мърдаше.

-Нещо си се объркал.-обади се Иън.-Това е Кет.

-Не говоря с теб!-скастри го Рос.-Не мога да повярвам, Хейли! Кой е този?!

Оттласнах се от стената и го доближих. Сълзите се стичаха сппкойно по бузите ми и не ми пукаше, че гримът ми ще се развали.

-Рос, аз... Не е това, което...

Той прокара нервно пръсти без косата си и поклати глава.

-Знаеш ли какво, не искам да знам!-каза.-Не искам да знам кой е този, не искам да знам защо си облечена като курва, не искам да знам нищо! Мислех, че мога да ти имам доверие, но явно съм сгрешил. Цял живот ме нараняват, защо ли си помислих, че връзката ми с теб ще е нещо по-различно от болка?

-Рос, моля те! Нека ти...

-Не! Не искам да имам никакъв контакт повече с теб. Не се доближавай до мен, Хейли, Кет, или която и да си!

Опитах се да го хвана за ръката, но той ме отблъсна грубо и си тръгна. Останах на мястото си. Не можех да мръдна, чувствах се все едно светът е свършил.

-Кет, кой беше този?-попита Иън и намерих сили да се обърна към него.-Гаджето ти ли?

-Не.-отвърнах му и вдишах дълбоко.-Вече не.

-Кет, аз...

-Не!-прекъснах го и махнах с ръка.-Не искам да говоря!

Не дочаках отговора му и си тръгнах. Вървях колкоот се може по-бързо, исках само да се прибера у дома и да се затворя в стаята си. Краката ми знаеха пътя към вкъщи и не се налагаше да гледсма къде вървя. В ума ми бяха само събитията от последните минути.

Скоро пристигнах и влязох, напълно забравила, че живея си с други хора, които ще ме разпитват какво е станало.

-Хейли? Какво е станало?-попита ме разтревожено баща ми.

-Оставете ме!-казах тихо и изтичах горе.

Затворих вратата на стаята си и с радост открих, че Ема беше на детска градина и можех да бъда сама. Махнах тъпата перука, която ми провали живота и я хвърлих навътре в гардероба си. Мразех я!