Дневникът на една тийнейджърка

37 глава

Петък-денят, който всички в училище очакваха с нетърпепие най-после дойде! Може би аз бях единствената, която не гореше от желание да ходи. Това щяха да бъдат първите ми училищни танци, но не се вълнувах както би трябвало.

След часовете отидох у Габи, за да се приготвим за довечера. Имаше половин час до започването, а тя все още не беше започнала да се облича. За разлика от нея, аз седях вече с часове с дългата си черна рокля, която тя избра.

-Побързай!-извиках й за пореден път.

-Идвам!-отвърна ми и излезе от банята. Беше се гримирала.-Закъде бързаш?

-За да отидем на бала и после да си тръгна. Искам вечерта да свърши по-бързо!

Тя взе една спирала и започна да ме гримира. 

-Защо си толкова негативна?-попита ме след като свърши и се зае с обличането на роклята си.-Цял ден се държиш гадно.

-Съжалявам.-изпуфтях.-Не си виновна ти, наистина. Просто не ми се иска да виждам Рос тази вечер. Сещаш се, след онзи инцидент.

-Стига! Той те е спасил, той те обича! Въпреки че се мотае с онази надута кифла Селена, ти си тази в сърцето му.

Тайничко се надявах наистина да е така, но реалността е по-различна от въображаемия свят.

След още малко суетене около роклята на Габи, двете тръгнахме. Майка й ни закара с колата. Мия и Мартин би трябвало вече да са там. При мисълта, че са заедно ме напуши смях.

Пристигнахме пред гимназията. Към входа се стичаха хора, а отвътре се чуваше силна музика. Габи ми подаде маската и я слижих. Беше черна като роклята ми, а отстрани се подаваха малко пера. Тъй като тя покриваше само очите ми, не бях трудно-разпознаваема.

Държейки се за Габи, влязох вътре. Салонът беше претъпкан и повечета хора танцуваха. Искаше ми се да избягам на мига, но дължината на роклята и височината на токчетата не ми го позволяваха.

Съвсем скоро към нас се присъединиха Мия и Мартин. Въпреки че идваха като, се държаха както обикновено-дразнеха се.

-Отивам да си взема пунш.-казах им. Не бях жадна, но просто не исках да ме карат да се снимам. Селфитата не са ми страст.

Насочих се към масата с храна и напитки в другия край на салона. Отне ми малко време, поради многото гладни и жадни хора, но най-после успях да се добера до чаша. Загребах малко от голямата купа и точно тогава някой нарочно ме бутна и разлях пунша по роклята си.