Дневникът на една тийнейджърка

38 глава

-Благодаря.-успях да изрека аз и се отдръпнах от Рос. Той направи същото, но с малко нежелание.-За танца. Беше мило, при положение, че ние...

-Няма защо.-прекъсна ме.-Просто...забрави. Объркам съм, не знам какво правя.

Той се почеса зад тила и отново седна на пейката, а аз започнах да заглаждам съвсем изгладената си рокля. Знаете, някои хора започват да си оправят дрехите, когато са нервни. Е, аз съм от тези хора.

-Мисля, че е по-добре да влизаш. Селена е побесняла, както винаги.-казах аз, за да наруша неловкия момент.-Видяла е песента ни у вас и си е помислила, че сме заедно. Опитах се да й обясня, че това не е така, но тя си знае своето. Трябва ти да се пробваш.

-Ще й мине.-отвърна ми и отпи от бутилката.-А като спомена песен... В понеделник е часът ни по музика, а все още нямаме песен. Какво ще правим? Аз определено не мога да напиша хубава песен за два дни, особено ако не съм в настроение.

-И аз не мога. Не ме бива в писането на песни. Знам, че отново се повтарям, но май ще е по-добре, ако изпеем "You can come to me". Съжалявам, но сега наистина нямаме друг избор.

Отне му известно време да премисли, но най-накрая поклати глава в съгласие.

Както и да е, той пак отказа да влезе вътре, а аз трябваше да се прибирам, затова го оставих да си седи на пейката. Скоро Вивиан дойде с колата си и ме прибра у дома. Не се обадих на Габи, Мия и Мартин, но в понеделник щях да се оправдая , че ме е заболял стомахът.

****

Нова седмица, нов ден.

Всичко започна отново със ставането от топлото ми легло, преобличането, закуската. Нормален понеделник! Толкова мразя този ден!

След като закусих се качих горе да си взема чантата и видях баба да затваря вратата на стаята, в която беше дядо. Той спеше. Не знам защо, но си помислих, че това е последния път,в който го виждам жив.

-Как е той?-попитах баба.

-Засега добре. Хапна си и заспа. Утре докторът ще идва и ще му провери състоянието. Не се тревожи, засега всичко е наред.

Наистина ми се искаше да вярвам, че е така. Поклатих галва няколко пъти в опит да си набия тази мисъл в главата, но беше твърде трудно.

****

Трети час-Музика. Нарочно се забавих и се направих на много заета с оправянето на шкафчето си, защото хич не ми се влизаше в този час. Не исках да пея пред всички...и то песен с Рос.