Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 15 глава

Тъкмо си слагах спирала, когато бях прекъсната от звука за получено съобщение на телефона ми. Наложи се да отида до другия край на стаята, където го бях сложила да се зарежда. Наистина се надявах да е от Кай, но всъщност беше от майка ми.

"Чух, че си изписана и вече всичко е наред със спомените ти. Пристигам утре да те видя."

Тези думи бяха точно в нейн стил. Кратки, ясни, точни и заповеднически.

Изтрих съобщението на момента и прибеах телефона си в джоба, защото беше време да излизам. Днешният ден беше важен.

***

Вървях към парка на Сидни. Въпреки че живеех тук от вече доста време, все нямах възможност да се разхождам. Единственото ми опознаване на града беше с Кай...преди да го арестуват.

С Джош се бяхме уговорили да се видим там в 14:00. Не знаеше точната причина, поради която го викам, но щеше да разбере.

След още малко вървене го видях. Седеше на една пейка и говореше по телефона, но щом ме забеляза, че приближавам, затвори. Веднага след това ми се усмихна, стана и дойде да ме прегърне, но аз на секундата го отблъснах от себе си.

Той не знаеше, че съм си върнала спомените. Тоест, все още си мислеше, че аз си мисля, че сме сгодени.

-Сел, какво ти става?-попита ме изненадано след като го отблъснах грубо.

Поех си дълбоко въздух.

-Признай си, и двамата сме лъжци.-казах му направо.

-За какво говориш, миличка?

-Не ме наричай така, моля те. Много добре знаеш какво имам предвид. Върнах си спомените, Джош. И знам, че ме излъга, че сме сгодени.

Изведнъж лицето му се промени и си пролича, че се чувства неподготвен за това.

-И да, въпреки че се чувствам ужасно, че ме излъга, особено тогава, когато съзнанието ми беше страшно объркано, не мога да кажа, че ти си единственият лъжец между нас.

Той ме погледна в очакване и продължих:

-Ще го кажа направо... Всичко между нас не беше истинско. Играех роля, от която ми писна. Не съм влюбена в теб, но трябваше да се правя на такава заради майка ми. Нейната цел беше да се сближи с твоите родители и да забогатеее още повече. И единственият начин това да стане, беше аз да започна да излизам с теб.-Въздъхнах.-Съжалявам за всичко, наистина.

След дълго мълчание, той проговори:

-Е, очевидно и двамата трябва да се чувстваме виновни. Не ми е много приятно от факта, че всъщност през цялото време съм бил използван, но се радвам, че беше искрена с мен.

-Ще си останем приятели, нали?-попитах с надежда.

-Да, предполагам. Но майка ти няма ли да се ядоса, ако разбере, че всъщност си провалила плана й?

-Определено ще се ядоса, но не ми пука. Няма да е първият път, в който я разочаровам. И те моля да предупредиш родителите си да не започват никакъв контакт с който и да е член на семейство Съмърс.

-Добре, ще им кажа. 

Настъпиха още няколко минутки на неловка тишина, при която рещих, че ще е най-добре да си ходя.

Махнах на Джош за сбогом и се запътих обратно към вкъщи.

По пътя реших да звънна на Кай. 

-Всичко с Джош мина добре. Казах му истината.-съобщих му веднага след като вдигна.

-Това е супер. Значи сега остава само майка ти. 

-Да, тя утре пристига. Краят е близо.

-Ами после?-попита ме и аз се замислих.

-Не знам, но ще измисля нещо.

Определно щяхме да си говорим още, но очевидно беше на работа и шефът му го извика. 

В остатъка от деня си реших да се насладя на Сидни и наистина да разгледам този град. Пък и трябваше да се заредя с енергия за утрешния ден.

-----------

Остава само още ЕДНА  глава до края! После е епилога и това е! Не знам дали ви харесва как се развиват нещата, но наистина това е единственото, което ми хрумва и което не включва удължаване на историята. 

Мнения? <3