Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 6 глава

Казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, но при мен явно не беше така. Колкото и да ми беше тежко, все още смятах, че бях постъпила правилно с Кай снощи. 

Отново закъснявах за лекции. Влязох в последния момент и заех мястото си до Дая, която едва държеше главата си изправена и дори не ми отвърна на поздрава. След снощното й лудо пиене на партито, направо се чудех как е успяла да се домъкне дотук.

По едно време някои ме потупа по рамото и се обърнах. Някакво непознато момче с червена коса ми подаде листче и се зачудих от кого ли може да е.

Отворих го и с доста разкрачени букви беше написано следното: "Да се видим след лекцията. Съжалявам, че не ти обърнах внимание снощи.-Д."

Крадешком погледнах към Джош, които седеше малко по-встрани от мен и ми намигна. Чудех се дали това трябва да ме успокои, че може би ще успея с плана или да ме притесни, защото се забърквам в големи проблеми.

****

С радост изхвърчах от залата, защото нямаше да изтърпя още и минута да ми говорят за числа. В края на коридора забелязах Джош. Усмихнах се широко и се насочих към него, въпреки че краката ми постоянно ме дърпаха назад.

-О, Сел. Радвам се, че дойде. Отново се извинявам за снощи, поканих те на партито, а дори не те поздравих. Дано не ми се сърдиш.

-Няма нищо, бил си зает.

"С всички онези момичета, които ти се натискаха."-довърших изречението си наум.

-Е...-обадих се, за да наруша тишината-...какво ти се прави? Да хапенем по нещо след лекциите? 

Той прибра телефона в джоба си и се оттласна от стената. Всъщност изглеждаше доста атлетично момче, фигурата му беше добра.

-Не мисля, че ще мога.-Опитах се да попитам защо, но той ми отговори веднага.-Брат ми се върна преди няколко дни от Париж, където изучава архитектура, и родителите ми нямат търпение да вечеряме най-после заедно като семейство. Но, хей, имам една идея. Искаш ли да се присъединиш към нас? И това не е покана, а молба. Иначе ще е много скучно.

-Да, защо не? Ако вашите нямат нищо против, разбира се.

-Спокойно. Ще те чакам довечера на кея.-Намигна ми.-До скоро.

****

Доста интересно ми стана защо трябваше да го чакам точно там, но после ми стана ясно. Вечерята нямале да у тях или в ресторант. Щеше да е на яхтата им.