Дневникът на една тийнейджърка

45 глава - Финал на първа книга

3 месеца по-късно

Намерих си място на една от последните редици и седнах на стола. Всички около мен - деца, родители и учители - говореха въодушевено и се поздравяваха.

Това беше денят на дипломирането на Рос.

Сред толкова много хора не можех да намеря нито него, нито някой друг познат като Селена, примерно. Единствено успях да мярна Вайлет да седи и да разговаря с баща си - онзи, с когото правих сделки за наркотиците. При спомена за всичко случило се се усмихнах, въпреки че нямаше точно за какво да се смея.

След малко директорът излезе на подиума и започна с дългата си реч. Слушах го само в началото и ми стана скучно,  затова наострих уши чак когато започна да раздава дипломите на учениците.

Директорът обявяваше имената на всеки едно по едно и съответния човек отиваше да си вземе дипломата, за която се е мъчил 4 години.

Не познавах повечето ученици. Никога не съм и искала де. Сега вече нямаше смисъл да запомням имената им, защото си тръгваха и нямаше да ми послужат за нищо.

Минаха Люк, Вайлет, а после и Селена. Всички ученици бяха облечени със онези сини роби и шапки на главата. Едва можех да различа кой кой е. Не ми се искаше и аз да обличам това след две години.

Всички вече почти минаха, а Рос все още не беше повикан. За миг си помислих, че няма да се дипломира, въпреки че резултатите му от изпитите бяха много добри.

-Рос Шор Линч.-каза директорът и въздъхнах облекчено.

Рос стана от стола си на третия ред и с бавни крачки се запъти към подиума. С тази роба явно не се вървеше лесно. Директорът го поздрави, стисна му ръката и му подаде дипломата. Той вече е официално завършил.

Скоро, след още няколко имена, церемонията свърши и настана същия хаос като в началото. Тръгнах да търся Рос в тълпата и го мярнах на края на училищния двор да говори по телефона. Реших да не му се меся и да го изчакам.

Изведнъж до мен дойде Селена. На нея робата и шапката й седяха най - странно, защото никой не беше свикнал да я вижда облечена по този начин.

-Здрасти, Хейли.-поздрави ме.

-Хей. Поздравления за завършването.

-Благодаря. И теб те чака едно такова след две години.

-Не ми напомняй.-казах и разтърках уморено лицето си.-Не вярвах, че ще го кажа, но тези две години ще са много скучни без теб и останалите.