Дневникът на една тийнейджърка

30 глава

-Има ли някой?-продължаваше да пита и да чука Иън, а аз се оглеждах с какво мога да се скрия, за да не ме види.

-Ъм, да. Един момент.-казах, но с малко променен глас.

Продължих да се паникьосвам и да пипам всяко едно нещо с надеждата да ми помогне. Най-после открих някаква кърпа. Не беше най-добрия ми план, но нямах друг избор.

Покрих с нея лицето си и отворих вратата.

-Всичко наред ли е?-попита ме Иън.

-Да!-казах през кърпата.-Просто си изцапах лицето и сега ми трябваше кърпа. Ще вървя, чао.

Все още с кърпата на лицето , излязох бързо и тръгнах по стълбите. Махнах я щом слязох на долния етаж. Всички вече бяха навън, защото наближаваше дванадесет.

Излязох и аз точно когато отброяваха секундите. Намерих Рос в тълпата и щом ме видя ме попита:

-Къде беше?

В банята.-казах без да го поглеждам. В същият момент всички изкрещяха и пуснаха фойерверките.-Честита Нова година, Рос.

-Честита и на теб, Хейлс.

Двамата се прегърнахме и не исках тази прегръдка да свършва. Но за съжаление трябваше да се прибирам у дома, защото от утре трябваше да разрешавам проблема с Иън.

****

Отворих очи и първото нещо, което направих бе да взема телефона си и да набера Иън.

-Здравей, сладкиш!-поздрави ме весело.-Тъкмо си стягам багажа и тръгвам на пътешествие из Америка. И знам че накрая ще те открия и двамата ще заживеем щастливо.

Въздъхнах и изрекох думите, които се бях заклела да не казвам:

-Не е нужно да тръгваш. Аз съм още в Маями. Можем да се видим.

Не ми отговори веднага, но усещах, че по лицето му се появява усмивка.

-О, значи се ме излъгала. Била си лошо момиче... Аз харесвам лоши момичета! И ти си моето любимо такова! Чакам те в 15:00 пред сградата за сделки. Чао, бебчо!

Защо върша постоянно глупости?!

Отново извадих торбата, която се надявах да не докосна повече...

****

Докачах по 14:00 и излязох от вкъщи с торбата на гърба и с думите, че отивам да се видя с Габи, Мия и Мартин.

Влязох в тоалетните на най-близкия ресторант и се преведох в стил "Кет Адамс". Перуката отново беше на главата ми, а лицето ми беше с пет килограма по-тежко заради грима. Никога не съм харесвала гримовете и си нямам никаква идея как се слагат. Но все пак успях да не приличам на маймуна и излязох.

Скоро се намерих пред сградата и Иън седеше там, облегнат на стената и правеше нещо на телефона си. Признавам си, изглеждаше готин.

Приближих се до него и той вдигна глава. Блестящата му усмивка се появи веднага на лицето.

-Ей, принцесо!-каза.-Липсваше ми толкова много!

Опитах се да му се усмихна, най-вече, защото нямах друг избор.

-Много съм ти ядосан задето ме излъга, че заминаваш, но осъзнавам, че въпреки всичко не мога да ти се сърдя, Кет.

Преди да успея да му отговоря, той ме бутна, за да се подпра на сградата и ме целуна. Този път не бях дрогирана, знаех много добре какво се случва и това трябваше да спре!

-Хейли?!-чух познат глас и веднага избутах Иън от себе си.

Срещу нас седеше...Рос.

---------------------------

Хей! Извинявам се, че не пускала скоро, но нямах достатъчно време. Дано главата ви е харесала!^^