Дневникът на една тийнейджърка

The girl behind the mask - 14 глава

Всеки един спомен се появяваше пред очите ми като в някой филм. Чувството беше ужасно, мозъкът ми трудно побираше всичката информация.

Наистина се казвах Селена Съмърс. Живяла съм в Маями с родителите си, които са бизнесмени. Завършила съм преди няколко месеца. В гимназията съм била пристрастена към наркотиците. През лятото съм посещавала рехабилитационен център и щом се връщам у дома, майка ми ме изпраща тук в Австралия, за да се правя на гадже на Джош, за да може тя да се сближи с родителите му и по този начин да спечели повече пари. Тя ме записва в колежа "Сидни", но директорът не изключва заради подкуп. Майка ми побенснява и след това взимам прекалена доза успокоителни, от които ми става лошо и ме блъска кола. С Кай се запознавам на плажа след като ме спасява от удавяне. Харесвам го, но отношенията ни се услжняват след като бива арестуван заради мое оплакване, което не съм правила. 

Погледът ми се замъгляваше с всеки един спомен. Надявах се всичко това скоро да спре. Имах чувството, че ще повърна.

-Сел, тревожиш ме, добре ли си?-чувах гласа на Кай, който вече наистина ми звучеше познат.

Опитах се да отворя очи и забелязах, че бяхме спрели извън пътя, а Кай беше отворил моята врата и в момента коленичеше пред мен, опитвайки се да ме накара да кажа нещо.

-Излез на въздух, ще се почувстваш по-добре.-каза ми грижовно и ми помогна да стана. 

С голяма мъка стъпих на краката и страшно се радвах, че имаше кой да ми помага да стоя права. За съжаление, не успях да направя повече от две крачки, и седнах на земята. Кай ми подаде шише с вода и ме напърска, за да се освежа и след това ми даде да пия. Седна до теб и усетих как ме прегръща нежно.

-Шшт.-шепнеше в ухото ми.-Спокойно. Всичко е наред.

Единственото, което можах да направя е да се хвана за главата в опит да притъпя болката и да се сгуша още повече в Кай.

Не помня колко време седяхме така, но с времето главата ми започна да се избистря и да се чувствам малко по-добре. Е, по-добре, защото болката намаля, но се появи душевната болка-от всички спомени.

-Знаеш ли, започвам да си мисля, че ми беше доста по-добре без спомените.-казах уж на шега с нотка на тъга.-Сега си спомням всичко, спомням си коя съм...и никак не ми харесва.