1 част

4.5K 184 13
                                    

-Изабела ставай миличка ще закъснееш. - събуди ме майка ми от коридора.

Ето ме.  Изабела Хъдсън. Тук съм, ако можеш да ме видиш. Съмнявам се...спокойно не си сляп. Не можеш да видиш дух, но можеш да го усетиш. Да почувстваш буйната кественява коса, да те пронизват дълбоки сини очи на едно 16 годишно момиче от Детройд, чието родители са разведени. Сан Франциско, роден град на една любяща майка без любящият съпруг до нея, се сдоби с две нови ,,жертви,, едва преди 3 дена. И сега напълно ми е ясно какво ще последва след това ненужно преместване. Нови запознанства - винаги аутсайдър, въпроси от сорта ,,тази ли е новата,, ,,изглежда смотана,, - аутсайдър не те правят хората около теб, правиш се самият ти, ако нямаш желания и куража да се бориш за позицията си. Ако си срамежлив, стеснителен и най-вече милостив, ( като мен )ще те мачкат и ще потъпкват достойнтвото ти. Ето затова аз съм редовен клиент на така наречената ,,самота,, и редовен посетител в библиотеките. Приятели? Може да се каже, ако старата женица с белите коси в библиотеката се брои за приятел...

-Изабела хайде.

-Какво? - измрънках ядосано.

-Ставай ще закъснееш. 

-За къде?

-Как за къде..за новото ти училище.

Оу шайзе(на немски по дяволите). Забравих, че днес е първият ми учебен ден в новото училище. Ще трябва да търпя всички надути лица, ще съм заобиколена от паразити, а и животът ми вече си беше провален след това местене.
Станах от леглото и влязох в банята за един сутрешен душ.
След около 15 минути вече подсушавах косата си и ровех из пълните с прах кашони за някакви дрехи, които още не са наредени.
Измъкнах една светло синя тениска и едни черни дънки, метнах дънковото си яке и
застанах пред огледалото, за да прибера дългата си коса на опашка.
Слязох долу и поздравих майка ми като за добро утро, а тя ми отвърна с широка усмивка.
Взех си ябълка от плота, коята майка ми беше оставила за мен и тръгнахме към новото училище. По-скоро към смъртта. 

BAD BOYजहाँ कहानियाँ रहती हैं। अभी खोजें