BAD BOY

Harry has stayed here because of me?

Не знам какво съм правила снощи, но това със смучката не ми харесва. Ами ако се е случвало нещо по-сериозно от това, ако съм спала с някого? Боже...дано не!
Единственото, което помня е, когато Хари се появи и след това всичко ми се губи, все едно нищо не се е случвало. Ами тази сутрин се събудих в леглото си, без обувки, завита. Как съм стигнала до стаята си? Все въпроси, на които смятам да получа отговори и знам от кого. Макензи.
Тръгнах към залата в която провеждаме попринцип физическото. Дано не правим нищо, за да имам възможността да разпитам Мак.
Отидох до съблекалнята за да мога да се преоблека за часа и срещнах вътре човека, който "най-много исках да видя тази сутрин"

-Охо, Из закъсняваш. - извъртях очи и отидох до шкафчето си. Не мисля да обръщам внимание на Анджела точно сега или изобщо някога.

-Чух, че купона снощи е бил скучен без мен. - облегна се на съседното шкафче до мен и крастоса ръце.

-Да беше доста "скучен" без теб и лигавите ти неща.

-С мен и моите игри щеше да бъде забавно, но ти така и не ме покани, защо?

-А, защо трябваше да го правя?

-Ехооо - разпери ръце около въздуха и продължи - как защо? Коя съм аз, Изабела. Аз винаги присъствам на всички купони и съм душата на компанията.

-Извинявай?!?!

-Какво?

-Душата на компанията? Явно не на всички купони те канят, като на моя.

-Искам да знам защо?

-Ми, защото може би не си падам по долнопровни кучки като теб.

Това аз ли го казах? На глас?

-Моля? Внимавай как ми говориш иначе...

-Иначе какво? Я се поглени на какво приличаш! Обличаш разголени дрехи, за да може да привличаш внимание. Натискаш се на всяко едно момче, а после питаш защо те наричат курва. Разкарай се имам час!

Минах покрай нея оставяйки я без ума и дума. Браво Из, само така.
Влязох в залата, като очите ми търсеха приятелката ми, но нея я нямаше. Къде е?
По едно време врата се отвори и от нея влезе Хари. Беше облечен с черни прилепнали дънки и сива тениска.
Когато ме видя, той отклони погледа си и отиде при приятелите си. Какво му става?

Часовете минаха бързо и вече беше време за обяд.
Не спирах да мисля за тази смучка. Джейк кога е бил вкъщи? Дори не съм го и канила. А аз си мислех, че е от Хари. Каква тъпачка съм била! Влязох в стола и се наредих на опашката.