BAD BOY

3 част

След като влязохме вътре, вълна от миризма на цигари и алкохол отпушиха запушеният ми нос. Отидохме във всекидневната и там беше претъпкано. Взехме някакви чаши пълни с течност, а хората наоколо бяха сигурно наши връстници и в същото време вече пияни в този ранен час. А как само се раздаваха на музиката...повечето момичета бяха разголени и може би напушени.

Метнах един поглед наоколо и видях трима души в един ъгъл, май държаха някакво листче и пред тях имаше малка масичка покрита с бял прах.Някои от тях бяха с много татуировки, други бяха прекалено разголени за годините си.
Мак веднага започна да пие като невидяла а аз само гледах в течноста и се чудех какво да правя с нея като не пия а дори не знам каква е тя.
По едно време някакво русо момче дойде при нас, но по-скоро при Макензи и започнаха да разговарят когато тя ми се усмихна а момчето явно го беше забелязъл и се обърна към мен.
- Коя е тази?- попита я той.
-Това е една приятелка, запознайте се.
Той пак се обърна към мен, а Мак ми се усмихна.
-Аз съм Найл, приятно ми е.
- Аз съм Изабела - казах докато хващах ръката която си бе подал.
След дълги подхвърляния на усмивки реших да завържа разговор.
-Е Найл, къде учиш?-попитах гледайки го в очите.
-Уча в Bridgeport с Макензи, а защо не съм те виждал наоколо да не би да си нова?
-Да, днес ми беше първият ден в училището и много се вълнувах.
-А ти в кое си?
-И аз като теб уча в Bridgeport и засега ми харесва.
Говорехме си какви ли не неща с Найл и ми беше приятно, а и той е много хубав.
Реших, че няма да мога да изпия тази червена течност в чашата ми и станах питайки къде се намира кухнята, за да хвърля тази чаша и си налея вода.
-От другата страна на стаята вдясно - обесни ми русокосия.
-Искаш ли да дойда с теб - Макензи се обърна към мен с чашата в ръка като се усмихваше приятно.
-Не, няма нужда ще я намеря.
Тръгнах към насоченото място като минах през препълнения коридор, стремяща се в това да не се набивам на очи.
Влязох в кухнята едвам виждаща се нещо от пияните тинейджъри и се чудех как да мина покрай тях без да ги олея с напитката си и да стигна до мивката. Вече почти виждах кошчето и се насочех кън него за да хвърля чашата, когато пуснаха силна песен и аз се стреснах като без да искам се блъснах в някой.
Вече се чудя дали беше добра идея да идвам тук. Червената течност се разля върху бялата блуза на човека и внезапно тя се впи в него.
Загледах се в едва виждащите се татуировки под тялото му и замиг се заплеснах, носеше и черни прилепнали панталони.
Когато вдигнах глава за да се извиня на човека...се срещнах с красиво-зелени очи.
Боже, боже това е той, страхотна вечер няма що. Той ме изгледа гневно и мисля, че беше напът да ми се развика.
-Кучка. Нарочно ли го направи?
Не знаех какво да кажа. Стоях вцепенена и го гледах как ми вика.
-Отговаряй като те питам!
-Не...аз без да и-искам - започнах да заеквам.
-Не трябваше да го правиш, ще съжаляваш за това!
В тонът му имаше повече гняв, отколкото го показваше, а аз не трябва да показвам че ме е страх, въпреки обратното.
Хари викаше толкова силно че даже нямаше нужда да спират музиката за да го чуят. Почти всички около нас гледаха цирка му, а след миг се появиха Макензи и Найл.
-Хей добре ли си ? - Мак ме гледаше притеснено, а Найл тръгна след Хари.
-Да, добре съм - казах като я задърпак извън от стаята.
-Какво стана,защо онзи кретен ти викаше?
-Някой ме бутна и без да исках изпуснах чашата си върху него какво да направя..
-Нищо не си виновна ти спокойно.
-Може ли вече да си тръгваме? - сега единственото което исках е да се махна от тук и да си стоя в стаята до края на живота си, защото кой знае какво ще ми направи Хари...
-Да, разбира се само да си взема чантата.
Кимнах и тръгнахме към изхода където бяха Найл и Хари, за мое щастие трябваше да минем покрай тях понеже няма друга изходна врата.
-Добре ли си? - попита ме Найл като се доближи до ухото ми за да мога да го чуя.
-Да, добре съм. Ние си тръгваме, приятно прекарване - казах приятелски и Хари ме изгледа гневно.
Очите му бяха тъмно зелени и на..... светлина се виждаха ярко.