BAD BOY

5 част

На снимката е Макензи

-Какво?
Не може да бъде. Тя е нейна братовчедка!?Но, как?Няма начин, що за роднина трябва да е това? Гледах момичето отсреща и се чудех на постъпката й.
-Из какво ти става? Защо я гледаш така?
Боже, Мак нямаш си и на идея каква братовчедка имаш.
-Нищо, хайде да си тръгваме става късно.
Преди да се съгласи с мен, чух нечии глас от който Мак моментално се усмихна.
Онова момиче, което се натискаше на Луи снощи, се запъти към нас махайки на Мак. Дано не ме познае иначе ще започнат въпросите.
-Хей Мак. Как си? -попита момичето.
-Добре съм,ти как си? Какво правиш тук?- отговори й Макензи.
-И аз така. Купих си някой нови дрехи, ти какво си взе?
-Аз нищо. Намаленията се оказаха лъжа, но Из си взе една невероярна рокля.
Момичето ме погледна и се замислих дали ме е познала, но след като се усмихна си отдъхнах.
-Аз съм Бриана, приятно ми е - тя очевидно не ме помни, явно е била пияна. По-добре за мен и Мак.
-Изабела - върнах и усмивката в знак, че и на мен ми е приятно. Уж.
-Ъм Мак нали знаеш, че скоро имам рожден ден?
-Знам разбира се - отговори й с насмешка в гласа.
-И знаеш, че си поканена. Искам да си там на моят ден, когато ставам на 18.
Усмивката на Бриана стигна до ушите й, като вдигна ръсе заедно с торбите във въздуха.
-Ще дойда естествено, как бих пропуснала този ден.
-Ще дойдеш и ти нали - попита ме тя като ме погледна.
-Аз не бих иск...
-Не ми отказвай ще се забавляваме.
-Ще дойдем обещавам Бри.
Мак каза и я прегърна за довиждане като се разбраха тя да и прати адреса на къщата й.

-Как мислиш да отидем на рожденият й ден, като си наказана? - попитах докато отивахме към дома на Мак понеже все още не може да излиза, а и не знам как сега успя да навие техните за мола.
-Ще се оправя. Няма как да не ме пусне да отида.
-А сега как те пуснаха за мола?
-Казах им, че ще си търсиш нова рокля.
-Умна си хаха - засмяхме се и двете и по пътя си говорехме за много неща. Къде ще учим след като завършим тука и подобни неща.

* * *

Лежах на леглото й като разлиствах списанието което тя ми даде. Мак отиде до кухнята и не след дълго врата се отвори като тя се влезе с чиния пълна със сладки и две чаши протокалов сок.
-Преди малко ми се обади Луи. Ще дойде с Хари за малко.
Моментално вдигнах глава към нея с въпросителен поглед като свих очи.
Защо и той трябва да идва?
-Ъм добре тогава аз ще си тръгвам - казах като станах от леглото.
-Не ставай смешна никъде няма да ходиш. Идват за малко и ще си тръгнат.
Знам го това за малко. Като започне да се целува с Луи няма спиране.
-Имам да уча Мак, а и татко трябва да се обади.
-Моля те Изииии - тя наблегна на името ми като правеше умоляваща муцунка - ще учим заедно. Ето вземи моя телефон и звънни на баща си.
-Ъх добре - защо не мога да отказвам. Ще трябва да се спречкам отново с Хари, а не искам.
Аз не искам да се занимавам с него и с който и да е друг. От както съм тук се опитвам всеки ден да мина без проблеми, но винаги е неуспешно.
Чух звънеца и подскочих импулсивно, а Мак се засмя.
-Аз ще остана тук, ти отиди и се оправи с тях. Като си тръгнат ще учим - казах й като се опитвах да предам спокоен вид.
Тя кимна и изляза от стаята.
Чувах гласовете им както и бурния смях идващ от Мак. Реших да отворя учебника по Биология и да уча, докато тя се върне.
Четох из редовете, но нищо не схващах. Умът ми не беше фокусиран върху учебника, а слушаше гласовете долу. Съвсем не бях тука, а и това малко стана вече 15 минути. Кога вече ще си ходят?
Изведнъж на вратата се почука, стоях безмълвено,защото ако беше Мак, нямаше да чука на собствената си врата.
Тръпки ме побиха когато дръжката се наклони и тя се отвори. Част от мен се надяваше да е Мак, но когато погледа ми се заключи с чифт зелени очи замръзнах на мястото си и надеждата да е някой друг огасна.
Осъзнах, че го гледах извесно време без да казвам нищо, нито той, но бързо отклоних погледа си като го забих в учебника.
-Не се ли радваш отново да ме видиш? - сериозно ли ме пита това? Хари направи няколко крачки и седна на леглото.
Реших да не отговарям и да симолирам четене.
-Мак и Луи излязоха, след малко ще се върнат.
Продължавах да мълча което него явно го караше да се дразни.
-Защо не ми говориш? - долувих ярост в гласа му и реших вече да кажа нещо.
-Защо си тук?
-Не ми отговаряй на въпроса с въпрос. Попитах те нещо.
-Както и аз.
-Много си странна - той извъртя очи, но все пак продължи - Мак ми каза да правя нещо докато се върнат. Не знаех че ще си тук.
-И реши да се качиш в стаята й, вместо да стоиш в хола?
-Да - чисто и просто отговори той.
Нищо не казах само стоях и си играех с пръстите си.
Виждах с крайчето на окото си как ме гледаше.
Мълчахме и мълчахме и не беше от онази приятна тишина, по скоро беше неловка.
-Защо не ме гледаш?
Изведъж той провали тази тишана от която се притеснявах.
-Нужно ли е да го правя? Не е ли очевидно, че не искам?
Държа се малко грубо с него, но той си го заслужава.
-И защо не искаш?
-Ми защото не искам. Ако обичаш напусни стаята на Мак!
-Не, не обичам и няма да стане. А и не е твоята стая, за да ми казваш какво да правя.
-Да, но Мак ми е най-добрата приятелка и мога да те изгоня от стаята й. Няма да ти се моля, остави ме да уча.
-Загубенячка. Ами ако не те оставя, ами ако не излеза от стаята, какво ще стане? Какво ще ми направиш?
Вече започва да ме ядосва. Кой е той, че да ми говори така?
-За какъв се мислиш? Идваш тук и започваш да ме обиждаш. Как смееш да ми говориш по този начин?
Започнах да викам и изливам всичкия си гняв върху него.
-Аз ли за какъв се мисля? Първо се виж себе си! Самочувствието много ти е порастнало, не мислиш ли? Какво ми се отваряш тук? Да не би да си мислиш, че си нещо повече от мен? Е, не позна! Ти си нищо, ЕДНО ГОЛЯМО НИЩО.