BAD BOY

We broke up

Здравейте хора! Решихме да пробваме нещо ново, затова може да си пуснете тези песни докато четете главата ^^

1.The Neighbourhood - flawless

2.Madison Beer - All for love

3.Little Mix - good enough

Гледна точка на Изабела

На другия ден се събудих от трясака по врата. Беше от Кайл сигурно. Той става рано и тряска така вратите. Полубрат ми, но е много дразнещ. Полежах още няколко минути на топло и станах с мъка. Как ме мързеше само, не е за вярване. Облякох се и си вързах косата на рошав и не много стегнат кок. Сетих се за Макензи и реших да й звънна по скайп. Исках да разбера защо не дойдоха с Найл вчера и да й разкажа какво стана. Може тази вечер да излезем например. Тя ми вдигна по скайп и си пусна камерата, но не се виждаше.

-Хей, Мак, къде бяхте вчера? - проговорих аз, в случай, че ме чуе, ако е в стаята си. След секунда тя се появи, сядайки пред лаптопа с кърпичка в ръка. Не гледаше към мен, но малкото грим, който имаше беше размазан. Сигурно е изтрила една част от него, защото тя винаги ходи с много грим, а сега имаше някакви, малки, размазани остатъци от него. Беше с широк сив суичер и клин. Буйната й коса, която винаги е идеално сресана, сега беше по-рошава и от мокра кокошка след порой.

-Скарахме се с Найл. - каза тя и видях как си бършеше сълзите.

-Но защо? Какво стана? Направи ли ти нещо? Добре ли си физически? Да идвам ли? Ако не ще отида да говоря с него. Трябва да се сдобрите.

-Физически съм добре. - подсмихна се тя и изтърка една сълза. - За психически не знам какво да кажа. Тоест... ох... хем не разбирам защо се развика, хем...

Тя замълча за секунди и погледна към ръцете си, след което каза :

-Знаеш ли колко странен е животът? Един ден мислиш, че обичаш един човек и че той ще е с теб до края на живота ти, но после ти забива нож в гърба, когато най-малко го очакваш, и ти трябва доста време, за да излекуваш тези рани, които са ти останали и винаги ще пробваш да ги забравиш, колкото и да е трудно, и най-накрая да се изправиш и да продължиш напред. Дори не знаех, че ще срещна някой друг. Дори не знаех, че ще се влюбя в него и то толкова много.

-Какви ги говориш, Мак? Какво е станало? Защо ти се е разкрещял? - попитах я видимо нетърпелива да чуя, но тези неща, които казваше бяха неуписуемо верни, че нямаше как да не се замисля за секунда. Толкова бяха верни думите й, че чак болеше.