BAD BOY

KYLE IS WHAT?

Гледна точка на Макензи

Когато видях Луи ми идеше да стана и да го прегърна. Гледах го за няколко секунди и се обърнах към лаптопа си.

-Из, ще ти звънна след малко. - казах аз и й затворих след секунда, още преди да е казала нещо.
Погледнах отново към Луи. Какво да му кажа сега?
Мълчахме още малко, гледайки се един друг, докато той не проговори.

-Мак, трябва да поговорим. Не мога без теб. Съжалявам за вси... - той спря да говори и седна до мен на леглото. Хвана ръцете ми и ме гледаше в очите, все едно търсеше нещо скрито там. - Съжалявам за всичко, което ти причиних. Съжалявам за това с братовчедка ти. Искам отново да сме заедно. Ще можеш ли да забравиш всичко това, защото без теб не мога, Макензи. Не мога без теб, не искам да съм сам или с някоя друга....

Бях с наведена глава и внезапно той хвана нежно брадичката ми с меките си ръце, за да го погледна.

-Погледни ме. Не плачи, моля те. - той изтри току що капналите сълзи с другата си ръка и не спираше да ме гледа. -Късаш ми сърцето като плачеш. Искам винаги да си усмихната и щастлива. Дори и да не си с мен.... - той погледна към вратата и преглътна. Виждаха се сълзи в очите му, но той ги сдържаше. Държеше се мъжки и криеше чувствата си, но исках да се отпусне, затова го прегърнах.

-Луи, аз...

-Дори и да не си с мен, ще те разбера и ще се радвам за теб.

Разплаках се отново. Сълзите напълниха очите ми и едвам виждах. Прегърнах го по-силно и не исках да го пускам никога. Той ме повдигна и ме постави в скута си. Зарових главата си във врата му и продължих да си плача. Беше с любимия ми парфюм, който аз му подарих за рождения му ден. Не можех да се отделя от него. Каквото и да става в момента няма да ме накара да се отделя от него. Топлите му ръце ме бяха обгърнали и ме топлеха. Вече бях потна, но не ми пукаше. Важното е, че съм с него.
Погледнах го в очите и видях, че и той плачеше. Премахнах нежно сълзите му, а той сля устните си с моите. Ток мина през цялото ми тяло, наистина сериозен ток. Не се отделихме един от друг, сигурно цяла минута. Като спряхме с целувката се усмихнахме един на друг.

-Значи сме заедно, така ли? - той ме гледаше с надежда. Очите му светеха, когато кимнах и ме прегърна отново. Той легна на леглото ми, все още държейки ме. Смеехме се и се целувахме. Беше невероятно, не мога да излъжа.