BAD BOY

You messed up the plan

-Малко по-малко започваш да се влюбваш в Изабела. - каза Луи.

-Ох, не знам, дали е така или не? - започнах да си трия лицето с ръце.

-Така е. Хари, осъзнай се и отиди да говориш с нея. Не виси тук като кукувица. С висене нищо не постигаш.

Погледнах го и направих нещо като усмивка.

-Знаеш ли? Прав си.

-Така ли?

-Да, прав си.

-Чакай, чакай малко. - той придърпа стола си до моя и се хвана за ухото, така че да чува по-добре.

-Я повтори, че не те чух. - извъртях очи, повтаряйки думите си:

-Прав си.

-Я пак, ако може малко по-високо, че не чух.

-Прекаляваш вече. - казах с насмешка и станах.

*след час*

"Пред вас съм. Слез да поговорим."

Изпратих съобщението и след секунди получих отговор.

"Защо? За да ми се изсмееш? Не, благодаря."

Извъртях очи и слезнах от колата. Няма да й се моля. Щом няма да излезе, аз ще се кача. Позвъних на звънеца и не след дълго ми отвори една жена, която много приличаше на Изабела, но не беше тя.

-Мога ли да ви помогна с нещо? - попита учтиво тя.

-Всъщност да. Изабела вкъщи ли си е?

-Да, сега ще я...

-Кажи, Хари. - тя седеше със скръстени ръце до вратата.

Изляза, затвори я и ме погледна.

-Искам да ти се извиня за държанието ми онзи ден.

-Само това?

-Ти какво очакваше? Серенада и билети до Хаваите?

Поех си дълбоко въздух и погледнах настрани за една дълга минута. Тя ме гледаше, усещах го, но ме беше страх да направя каквото и да било.

-Знаех си. - тя се обърна и тръгна да влиза, но аз я хванах за ръката, обърнах я и я целунах без да се замислям дори за секунда.

Беше супер. Всъщност не беше супер. Беше невероятно. Не исках да я пускам. Исках само да я прегръщам и целувам.
Не се целувахме дълго, но когато се отделихме един от друг, ми се щеше да не бяхме. Стояхме и се гледахме, докато тя не потрепери и аз се усетих, че й е студено. Съблякох якето си тъкмо щях да го наметна на гърба й, но тя ме спря.