BAD BOY

Be careful who you trust

Гледна точка на Хари

-Аз...

Ако не си признае тая лъжлива гадина, ще го фрасна в топките. Изабела стоеше до Макензи и ни гледаше предстояща да чуе това, което ще каже гадженцето й. Лиам гледаше ту нея ту мен. Явно се колебаеше какво да каже, няма да се предаде бързо. Познавам го и знам, че не се отказва ей така без битка. Не мога да повярвам как стигнахме до тук. Преди по-малко от месец той беше един от нас, беше ми като брат, а сега...

-Аз, не знам за какво говориш, Хари.

Грешен отговор!

Без да се замислям, засилих крака си и го фраснах с възможно най-силния си удар.
Изабела изпищя и изтича до гаджето си, клекна до него сложи ръка на рамото му. Обърна рязко глава към мен и забелязах гнева в очите й.

-Какво по дяволите не ти е наред, Хари? - тя ме прониза с убийствен поглед. Игнорирах я, завъртях се на петите си и потеглих в другата посока.

-Как си, Лиам? Боли ли те? Нека ти помогна.

-Как да не ме боли, Изабела! Не виждаш ли в какво състояние съм.

-Нека ти помогна.

-Мамка му, защо трябва винаги да се бъркаш в на хората работата. Остави ме!

Чух гласовете им, докато аз излизах от салона. Изабела беше разтревожена. Имаше ядосана нотка в гласа й, но я прикриваше добре. Извадих телефона си и писах на Луи да се видим веднага. Как искам да се върна и да му разкажа играта, ама ще се сдържам, за сега му е достатъчно, а и има доста хора.
Луи ме чакаше в нашето кафене. Влязох и го видях. Добре, че беше сам. Не ми се занимаваше с онази Бриана.

-Брат, трябва ми помощ за едно нещо. - започнах аз без поздрав. Той вече беше свикнал да не съм учтив, както винаги, и не му пукаше особено.

-Какво нещо?

Винаги ли трябва да е толкова любопитен?

-Ще ми помогнеш ли или не? - вече губя търпение.

-Първо трябва да знам какво е. Нали няма да убиваш човек?

-Не, по дяволите. Какво ти става напоследък?

-Няма значение. Ти какво искаш?

-Луи Томлинсън, веднага казвай или отивам да изчукам твоята любима! - смеех се, а той ме изгледа злобно. Ръгна ме в ребрата и извъртя очи.