BAD BOY

What are you doing here, Melissa

Гледна точка на Изабела

Погледнах Хари. Бях на път да се разплача. Защо всичко лошо се случва на мен? Не мога да допусна да убие Хари! В никакъв случай това няма да стане! Помислих още малко и се обърнах към Зейн.

-Добре, съгласна съм.

Той се усмихна при отговора ми, а Хари ококори очи.

-Моля? Изабела какви ги вършиш? Да не си се побъркала, няма да ходиш никъде! Няма да стваш част от неговата игра!

-Нямаме друг избор...

-Аз нямам ли право на глас? - обади се той.

-Хари...

-Няма Хари. Да не мислиш, че ще те пусна с тези двамата при някакви пияници и наркомани?

-Хари, моля те...

-Не ме моли! Има и друг начин, сигурен съм.

-Другият ви вариант е веднага да ми дадеш парите. - прекъсна ни Зейн.

-Казах ти вече, че ги нямам.

-В такъв случай ще те убия. - усмихна се подло момчето.

-Хари, това е единствения ни шанс да излезем чисти и здрави от цялата бъркотия.

-Няма как да си сигурна, че ще излезеш чиста след всичко, което ще стане. Не те пускам, каквото и да става. Не си го й помисляй.

Къдрокоското вече крещеше, а Зейн и Лиам ни дърпаха към къщата.

-Не си ми баща, Хари, остави ме да отида! Нали е само за месец? Иначе как ще ги върнеш? Не можеш да започнеш работа. Даже и полицията те търси. Банка ли ще обираш?

Нервите ми не издържаха. Сълзи потекоха по лицето ми, а той отвори устата си да каже пак някоя гениална мисъл, но я затвори след секунди.
Вече бяхме в задния двор на къщата.

-Може ли да взема малко дрехи от стаята? - попитах плахо.

-Не. - каза Лиам сухо.

-Да, може. - позволи ми Зейн, докато приятеля му извърташе очи на всяка чута дума.
Двамата със Зейн стояха отвън, Хари вляза с мене.

Взех сака на Хари и прибрах няколко дрехи.

-Изабела никъде няма да ходиш!

-Хари престани. Достатъчно голяма съм, за да решавам сама. Тези, с които трябва да обсъждам точно тоя разговор са родителите ми.