BAD BOY

4 част

На снимката е Анджела

Чудех се какво да му кажа, какво иска от мен?
-Пусни ме! Какво правиш, причиняваш ми болка.
Той само ме гледаше право в очите с онзи пронизващ поглед...защо?
-Ела с мен не се дърпай сякаш бих ти направил нещо - каза и ме пусна.
Ох боже и какво да правя сега? Дали да се опитам да избягам и да отида при Луи? О не той сигурно ще реагира бързо и ще ме хване, по-добре да остана а и едва ли ще тръгне да ми прави нещо пред толкова много хора.
-Добре, какво искаш сега? Знам че те олях с питието си и съжалявам, но не може да...
-Идвай ти казах - дори не ме и погледна.
Задърпа ме към стълбите нагоре, все едно съм някакъв чувал вместо човек.
-Добре, добре идвам не ме дърпай така - сопнах му се и продължихме по стъпалата.
Влязохме в една стая. Той светна лампите и аз се заоглеждах. Беше просторна, с френски прозорци, голям диван, шкаф и маса. Обърнах се към него, а той вадеше две чаши от шкафа и наля в тях вино.
-Какво искаш, защо ме довете тук? - попитах с разтуптяно сърце.
-Седни на дивана - заповяда ми той и аз реших да се направя на инат и отказах.
-Не съм дошла да пия. Трябва да тръгвам така че ако имаш да казваш нещо давай направо.
-Стига си се дърпала просто една чаша - той ми я подаде и аз гледах задълбочено в нея.
-Спокойно, само вино е.
Много смешно все едно ще го изпия...няма начин.
Какво му става? Допреди 10 минути ме стискаше за ръката и ми нареждаше с поглед, а сега се държи някакси ...не знам, може би мило. Това е от алкохола, да със сигурност е от него.
-Е, ще ми кажеш ли какво търся тук?
Той дръгна да си налива втора чаша, а аз още не бях отпила от моята.
-Дължиш ми профисионално чистене миличка - моля? Той шегува ли се, та до днес беше с нея.
Гледах го с отворена уста и се опитвах да асимилирам думите му.
-Не ме гледай така. Ти ме направи за срам пред приятелите ми, поне това ми дължиш.
-Нищо не ти дължа, говориш пълни глупости.
-О не, това петно няма да се изчисти само скъпа. Ще я изчистиш или ще ми купиш нова.
-Няма нищо да ти чистя или купувам. Не съм виновна,че си непохватен и не гледаш къде ходиш.
-Боже гледай как ми говори, а после аз съм грубият. Опасни жени сте вие, както и да е... ти какво пак търсиш тук?
-Имам си работа.
-Каква работа?
Защо трябва да настоява?
-Аз да не съм на разпит? Не те интересува.
-Не може ли да попитам? Много си странна пф.
-АЗ? Ти сериозно ли мислиш мен за странна.
-Естествено, да не би аз да съм - той изпуфтя и извъртя очи като отпи от чашата.
-Ем очевидно си.
-И кое ми е странното?
-Защото първо се държиш ужасно, а сега ме каниш да пием вино?
-Просто се държа любезно. Спокойно няма да те чукам. Не си в списъка, ако това си мислеше.
-Радвам се, защото не съм от курвите с които се занимаваш.
-И какво като се занимавам с курви, пука ли ти? Да не би да завиждаш?
-Не, не завиждам. По-добре да си остана сама отколкото с някакъв като теб -май не трябваше да казвам това. Той ме изгледа злобно, но продължи с пиенето.
-Че какво ми има? Карам хубава кола,портфейла ми е пълен с пари, имам тяло на Бог и нещо, което ще те накара да крещиш до полуда 24/7 - каза и ми намигна закачливо.
-Отвратителен си. Не ме интересуват парите ти дори и да имаш милиони коли, тяло на Бог и най-вече за твоята гордост, която сигурно няма и 5 сантиметра - право в емоциите. Той ме изгледа с широко отворени очи, докато отпивах от хубавото вино.
-Искаш ли да проверим дали са 5 сантиметра?
-Не благодаря! То се знае, че и толкова няма -казах присмивайки се.
-Ти изобщо виждала ли си член, че да ми говориш колко сантиметра ще е моя?
Задавих се с виното докато спомена онова гнусно нещо...
-И да не съм тебе не те засяга за сексуалния ми живот.
Напрегнах се, защото той само ми се усмихваше злобно.
-Страх ли те е да го видиш? - боже искам да се махна, но пък виното е страхотно и адреналина ми се покачва.
-Не ме е страх. Ти си отвратително извратен, как може да ми говориш по този начи.
-Страхливка. Хайде признай си, страх те е да видиш..
Станах от дивана и тръгнах към вратата докато той ме хвана за ръката и неустено как, вече беше на сантиметри от лицето ми. Знаех какво следва, затова затворих очи поемайки си въздух.
След 5 секунди ги отворих неусещайки нищо и гледайки Хари как се смее.
-Много ли искаш да ме целунеш. Колко си жалка ако си мислиш, че бих го направил.
Не може да стане по-неловко. Трябва да се махна от тук, изобщо не требваше да му се връзвам на глупостите.
Излязох от стаята, като хукнах по стъпалата за да намеря Луи.
Когато най-накрая мернах кафевия му перчем, се запътих към него, но спрях наполовината път,защото не можех да повярвам какво виждат очите ми.
Той не беше сам. Имаше някакво момиче танцуващо около него, а Луи я целуваше страстно.
Седях стъписана до една групичка от танцуващи тийнейджъри. По едно време момичето ме видя и побутна Луи. Когато той се усети коя съм, избута приятелката му и тръгна към мен. Аз реших да му подам плика и да си тръгна, но той беше по-бърз и ме настигна. Сега какво да правя? Дали да го игнорирам?
-Ти беше приятелката на Макензи от кафенето, нали?
-Да, аз съм. Теб какво те интересува? Знаеш ли ще нараниш Макензи, ако разбере - казах аз и го бутнах, но той успя да запази равновесие.
-Слушай, ако Макензи разбере ще има големи последствия. Ясно ли ти е?- изкрещя Луи. Отдръпнах се назад и мислех да избягам, когато видях Хари да идва към нас.
Ох, не. Само не и той. Сега не мога да избягам, какво ще правя? Мисли Изабела, мисли.
-Луи, какво става? Защо викаш така? - попита къдрокоското обръщайки се към Луи.
-Нищо няма, Хари. Остави ни, водим разговор.
-Този така наречен разговор приключи. Луи нищо няма да кажа на Мак, защото ми е приятелка и не искам тя да страда, но ти вземи поука от това - казах ядосано и се обърнах да си тръгна когато чух нечий глас.
-Благодаря ти - каза Луи и усетих спокойствието в гласа му. Дано не се налага да му казвам това отново.
Хванах си такси и се прибрах. Тъкмо влезнах и майка ми ме извика да вечеряме.
-Къде беше досега? Не си чуваше телефона.
-Бях на едно парти, трябваше да дам едно писмо на един приятел на Макензи.
-Добре тогава. Между другото баща ти се обади, иска да говорите после по скайп.
-Добре, ще му звънна след вечеря.
Наядохме се като и разказах как е минал денят ми.
Качих се в стаята и си отворих скайпа като набрах баща си. Много ми липсва и искам да се видим, но дори не живеем в един щат.
-Хей слънчице, как си? - на екрана се появи и той. Баща ми в цялата си прелест. Беше наметнал някаква престилка и беше целия в брашно.
-Здравей татко. Какво пак готвиш.
-Правя малко мекици. Ти как си, как върви в новия град?Намери ли си приятели в училище?
-Аз съм добре, а тук е супер. Още не съм разгледала красивия Сан Франциско, защото нямам време, но обещавам да е в скоро време и ще ти разкажа. Между другото имам приятелка. Много е мила и забавна, щеше я харесаш ако я познаваше. Казва се Макензи на моите години.
-О, така ли? Трябва да ни запознаеш.
-Някой ден - засмяхме се и двамата и продължихме да си говорим.
Той ми разказваше за великите неща, които вършеше в кухнята и още много забавни неща.
През времето докато си говорехме,поглеждах в twitter и гледах разни неща.