BAD BOY

6 част

На снимката е Брайн Стайлс (бащата на Хари)

Гледна точка на Мак

Не можех да повярвам какво виждат очите ми. Луи..моето гаджде беше в едно легло с братовчедка ми и то на рожденият й ден. Как можаха да ми го причинят? Три години сме гаджета с Луи и той ми е изневерявал с братовчедка ми. Това не може да е истина. Сигурно е някакъв сън. Изведнъж почувствах гняв.
-Мак ще ти обесня. Не е това което изглежда - и смее да опроваргава гледката. Отидох до Луи и почнах да го бия с юмруци викайки:
-Какво да ми обясняваш Луи. Всичко ми е пределно ясно какво става тук. Няма смисъл от лъжи - ритнах го в слабините и той се превиваше на земята от болка.
-Моля те, спри. Ще ти обясня всичко.
В този момент Брияна се затича към вратата, но се блъсна в Изабела. Добре, че е тя. Само Из ми остана. Приятелката ми хвана Бри и я вкара в стаята.
-Ти си долнопробна кучка. Точно на рожденият си ден ти реши да спиш с гаджето ми. Точно с него ли намери? Точно с Луи? Ти най- добре знаеше колко го обичах и как страдах миналата седмица за него. Защо ми го причини? ЗАЩО? А бяхме като сестри - гласът ми се размекна и я блъснах.
-Не искам да ви виждам повече и двамата. Изчезнете от живота ми завинаги и не смейте да се появявате отново. Мразя ви !
-Мак - повика ме Из, докато излизах от стаята. Слязох на долния етаж и всички ме погледнаха. Нямам време да се занимавам с тях.
-Макензи, какво е станало? Къде са Бриана и Луи?- попита ме леля.
-Горе са. Отиди да видиш, какво правят - казах, взех си чантата и излязох.
-Макензи, стой - извика ме Лу. Дори не се и обърнах. Няма да се обръщам. Излязох от къщата с бърза крачка и си казах да не плача.
-Мак, стой. Изчакай ме! - чух как ме вика Из.
-Знаеш ли, какво ми е, Из, знаеш ли?- обърнах се към нея и заплаках отново. Тя ме прегърна, а аз не се чувствах по-добре.
-Спокойно, не плачи. Ако искаш ела в нас една вечер. Луи със сигурност ще те търси, а моя адрес не го знае, така че няма да ни притеснява. Няма да мислим за момчета и ще купонясваме, какво мислиш? - попита ме тя убедително, а аз само кимнах.
Докато бършех сълзите си, тя повика такси.

Гледна точка на Изабела

-Здравей, мамо. Прибрах се и не съм сама- извиках аз, докато се събувах - Ти се качи горе, а аз ще направя нещо и ще донеса пуканки и кола, съгласна?- усмихнах й се. Тя ми отвърна също с усмивка и ми благодари.
Отидох до кухнята за да видя какво прави майка ми и да направя пуканки.
-Здравей мила, с кого си дошла?
-Макензи ще остане в нас тази вечер. Нали може?
-Разбира се, че може. Нейните родители знаят ли?
-След малко ще им се обади спокойно.
-Как мина рожденият ден? - ми не мина изобщо както си го представях. Макензи спипа рожденичката си която е нейна братовчедка, в леглото с гаджето си и затова ще спи в нас тази вечер.
-Мина добре - реших да спестя тази информация на мама и взех току що изпуканите пуканки с две чаши кола в поднос и се качих в стаята при Мак.
-Заповядай - подадах й чашата - Избра ли филм, който да гледаме?
-Мммне. Не ми се гледа филм.
Тя се взираше тъжно в чашата си правейки кръгове около нея.
-Добре ли си? - знам, че не е добре, но не мога да я гледам така.
-Не съм Из. Как да съм след това което стана.
Просто не мога да проумея как изобщо може това да се случи точно на мен. Брияна, моята братовчедка да ми го причини...просто не знам.
Не знаех какво да й кажа. Нека си изкара гнева има нужда от това.
Макензи си погледна телефона и се намръщи.
-Ето виж, Луи пак е звънял. Искам да му звънна и да си излея цялата ярост, мъка всичко. Искам да разбере как се чувствам, ако изобщо му пука. Или не, знаеш ли, по - добре да не му звъня. Ще го оставя да прави каквото си иска. Не съм му майка, за да му казвам кой и кога ще чука.
-Ох Мак не мисли за Луи, разсей се малко.
-Опитвам се да не мисля, но не се получава. В главата ми е само гледката която видях в стаята на Брияна.
-Ако искаш да излезем някъде или да седим тук? Можем да отидем в някой клуб, какво мислиш?
-Ти ли ми предлагаш това? -засмя се тя като и аз не се сдържах и я последвах.
Тя се съгласи да отидем на дискотека и се оправихме набързо.