BAD BOY

2 част

По пътя към училището се сипеше голяма ,,тишина,, майка ми, Роузи с нейните въпроси от това дали се вълнувам. Аз ли? Ни най-малко трябва да ми пука за онези хора, които са се наредили до количките си, държейки уж пълните с учебници раници.
Майка ми паркира колата в близост до училището, постави топлите и нежни устни върху челото ми, след което ми пожела късмет и тръгнах. Още с първата  направена крачка вътре, вече исках да се скрия в някоя тоалетна със сандвича в ръка, както в някой американски филм.
Първият час имах един единствен досаден предмет - Химия в стая 202. Сградата е голяма, така, че ще бъде трудно да я открия.
Успях да загубя достатъчно време в търсене на стаята и честно казано вече взе да ми писва.

-Хей, търсиш ли нещо? - женски глас прекъсна концентрацията ми.

-Да и май се загубих. - реших да бъда честна макар, че се поколебах дали да отговоря на момичето.

-Коя стая търсиш, мога да ти помогна - попита, като се вдигна на пръсти и погледна любопитно в описанието, което държах.

-202-ра.

-Химия, видях. Хайде, последвай ме. В една посока сме, на горния етаж се намира. Иначе аз се казвам Макензи а ти?

-Изабела. - усмихнах се леко за да предам приятен вид.

Докато изкачвахме стъпалата до горния етаж, едно момиче ме гледаше доста така бих казала непритетно. Нейното облекло се състоеше от разголен потник на Рамщайн, много къса пола и с  високи обувки. Имаше много татуировки. След като я подминахме, попитах Макензи за нея.

-О, тя е Анджела ...така наречената лесна на Хари Стайлс, най-популярното момче в училището.

Имаме си и звезда. Просто супер.

-Що за човек си има лична курва ... не може ли просто да си хване гадже?

-Ами те са просто "приятели с предимства", той не се обвързва. Не е в негов стил.

-Не е в негов стил? Това е наистина глупаво. 

Повдигайки раменете си продължихме да изкачваме стълбите.
След пот на челото най-накрая стигнахме. Не ме разбирайте погрешно, харесвам спортта, но той не се вписва в живота ми, който съм имала. Хвърлих един единствен поглед върху Макензи зад мен, която явно беше още по-зле в спортта и изведнъж се узовах в нечий гърди. Трябва да са мъжки, защото бяха стегнати и татуировките, които явно имаше, се открояваха през бялата му тениска. Погледнах със засрамено лице нагоре и очите ми засякоха едни красиви зелени ириси и прелестни черни къдрици. Лицето му е оформено като перфектният мъж:
Носът му беше драматичен, скулите изпъкнали, устните сладки, челото гладко и изпъкнало. Тяло, пълно с енергия. Как може тези красиви очи да ме гледат толкова заплашително, а тези червени като череши устни да произнасят думите: