Утре е денят в който ще ме изпишат. Снощи дойде Макензи, говорехме си. Тя ми каза, че напоследък чувала Брияна да плаче в тоалетната на училището. Не знам какво става с това момиче, но не искам да наранява приятелката ми.
Майка ми също каза, че Хари не е мръднал от тук. Стоял е пред стаята снощи, отново и го е чула да се кара с някого по телефона. Отнасял се е добре с майка ми, което е доста странно, защото той и доброто са пълна противоположност, а и това познанство от нейна страна ми е любопитно. Не помня да ми е казвала, че познава тип като него. Ще разбера все от някого.
Беше вечер и се бях загледала през прозореца напът да заспя, но нечии викове ми привлякоха вниманието.
Реших да не подслушвам, защото е невъзпитано, но когато чух познати гласове, веднага станах от леглото и се доближих до вратата допирайки охото си.
-Излизал си с нея и не си ми казал?
-Защо трябва да ти казвам с кого излизам, Хари?
-Когато ти звънях в ноща на инцидента ти не ми вдигна, защото беше с нея ли?
-Не, за бога. Влязох в банята и щях после да ти звънна, но забравих.
-И сега защо си тук?
-За да вида как е тя. Как защо?
-Къде беше тия 3 дена, че чак сега се сещаш, Лиам?
-Хари спри с тия глупости. Дойдох да я вида, а ти не се бъркай. Защо изобщо си тук?
-Майка й ми се обади.
-На теб?
-Да, Лиам. На мен.
-От какъв зор на теб?
-От толкова години приятелство, това ли заслужавам?
-Престани да се излагаш. Тя спи ли?
-Да.
-Ще вляза за малко.
Какво беше това? Какви бяха тия тъпи въпроси от Хари?
Върнах се обратно на мястото си в очакване на Лиам.
След малко се чу леко открехване на вратата и той се приближи до мен като явно седна на футойла до леглото ми.
След около 5 минути седене без нищо да прави, му усетих ръката върху моята и отворих очите си.
-Извинявай, не исках да те събудя. - усмихна се накриво, когато ме видя.
-Няма проблем. - усмихнах се като стиснах ръката му. Огледах го набързо и забелязах, че беше със синя блуза и тъмни дънки. Видях, че до мен лежеше букет цветя и бонбони.
أنت تقرأ
BAD BOY
قصص الهواةИсторията се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на пог...
