BAD BOY

Friends are everything

Гледна точка на Изабела

След като потеглихме към бензиностанцията, за да може Хари да зареди колата, той ми спомена, че имат вила в Сан Диего и ще попътуваме малко повече. Ще трябва и да се обадя във вкъщи. Ще се притеснят, а и утре Кайл и баща ми си заминават.

-Хари, ще се обадя на майка ми.

-Добре.

Тя вдигна веднага, което не ме изненадва, защото тя винаги е бърза и точна.

-Ало, мамо. Какво правиш?

-Нищо, скъпа. Прибирам се от пазар. Ходих до магазина за да купя някои неща за Кайл и баща ти. Нали утре сутрин си тръгват и вече стягат багажа. Ти къде си? Днес изляза бързо и не се видяхме, кога ще се прибереш?

-Ам затова ти се обаждам. Няма да се прибера.

-Как така няма? В Макензи ли ще спиш?

-Не, мамо. Не знам кога ще се прибера, но заминавам с Хари. Не се тревожи за мен, ще се оправя.

-С Хари ли? Изабела къде за бога отиваш с това момче. Познаваме го от скоро и не знаем какво може да ти стори. Прибирай се веднага. Никъде няма да ходиш.

-Мамо престани. Аз го обичам и му имам пълно доверие. Ще затварям.

-Изабела ако тръгнеш с това момче, забрави да се върнеш тук. Ясно ли ти е?

-Стига глупости. Мамоооо...

-Никакво мамо, Изабела. Край! Нямаш майка. Избирай? Или заминаваш и забравяш за мен, или се връщаш и забравяш за Хари?

-Стига. Не можеш да ме поставяш в такова положение.

-О, ти само виж какво те чака като се прибереш. Мога и още как. Аз съм ти майка, Изабела.

-Добре тогава. Щом ти можеш, тогава аз избирам да остана с Хари и не можеш да ме спреш. Сбогом!

Разкрещях се и й затворих телефона. Когато се обърнах, Хари стоеше пред мен.

-Не трябваше да оставаш. Ще те прибера обратно.

-Не, Хари. Не искам. Няма връщане назад. Оставам с теб, защото те обичам и няма да те оставя сам.

Той се приближи и сля устните ни за кратко.

-Да тръгваме.

Кимнах и се качихме в колата потегляйки.
В колата държах ръката му окуражено и се унасях в след обеден сън.