Гледна точка на Макензи
Когато Изабела ми каза, че цветята и прекрасното мече са от Хари, аз не можех да повярвам. Да, тя ми каза, че той не е мръдал от тук 3 дена и пак не можех да повярвам, а сега и това. Просто това не е нормално за Хари.
-Това всичкото - размахах ръце наоколо за повече драматизъм и продължих - е от Хари? Нашия Хари Стайлс, който стои отвън.
-Той още е тук? - каза тя повдигайки веждата си.
-Да, Из. Още е тук. Сигурна ли си, че между вас не става...не знам, може би нещо?
Тя се засмя сурово, но след секудни разбра, че съм сериозна и усмивката й помръкна.
-Шегуваш се, нали?
-Мне, напълно съм сериозна. Смисъл виж го! Не знам, ако не познавах Хари добре, щях да си помисля, че ти е гадже.
-Е, не ми е гадже. Лиам е моето момче. Нямам си и на идея каква игра е намислил отново той...
Видях колко неудобно й стана от този разговор, затова реших да сменя темата.
-Довечера ще организираме скромно парти по повод изписването ти. Ще се нагласим и отиваме в 20:00 часа. Не приемам отказ, само да кажа!
-Не знаех, че ще има парти. - каза тя малко смутено - Нямаше нужда от това, Мак. На дали ще има 10 човека, които ще дойдат.
-Моля? Хората чуят ли парти, се трупат като мухи. Независимо какъв е повода за купона, тях не ги интересува. Важното е да го има.
-Добре, ще дойда. Имам ли избор!? - извъртя очи тя, за моя изненада се съгласи без молитвите ми.
Станах и я прегърнах, като напъхах една нейна дреха в сака й.
Неутрална гледна точка
На врата се почука и Изабела се провикна, че човека може да влезе. Двете момичета се обърнаха за да видят кой е и Мак просто се усмихна самодоволно.
-Може ли да вляза? - попита Хари влизайки с една крачка вътре. Изабела кимна, а Мак изчезна с извинението, че й се доходило до тоалетна.
-Добре ли си вече? - личеше си, че къдрокоското беше притеснен.
-Ам да, щом ме изписват.
-Исках да те попитам, дали имаш нужда от нещо. Превоз до вкъщи или нещо друго?
-Не, Хари. Благодаря! Лиам ще дойде всеки момент и ще ме закара до нас.
YOU ARE READING
BAD BOY
FanfictionИсторията се пише с pyfi_2000 Зелено. Те бяха зелено. Дълбоки, приличащи, примамни и изкушителни, както и очаквах. Предхождаха му на къдравата коса и тези скули, които имаше, а да не говорим за тялото. Беше облечен в черно, явно днес ще ходи на пог...
