Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 15.

Върнах се в стаята си след като се преоблякох в банята. Хари се подпря на лакти и ме наблюдаваше докато влизах в стаята. Завивките бяха паднали надолу по голите му гърди и само се молех да имаше дрехи върху долните си части. Проправих си път към леглото, когато Хари отметна завивките, за да се пъхна под тях. Беше топло, но настръхнах бързо, когато силна ръка ме придърпа към тялото на Хари. Минаха няколко минути в мълчание преди умът ми да се отнесе към снимката в апартамента на Хари. Устата ми сякаш имаше собствен ум, думите се изтъркаляха от устата ми преди да успея да се спра.

- Кои са хората на снимката с теб?

Почувствах как ръката му се затяга около кръста ми. Темата очевидно беше засегнала нерв. Завъртях тялото си под захвата му, лицата ни бяха по-близо. Къдриците на Хари паднаха на възглавницата и двамата лежахме на една страна. Големите му зелени очи се взираха в мен, усетих топлия му дъх да преминава по тялото ми. Тъкмо се канех да му кажа да не се притеснява, но той започна тихо да говори.

- Майка ми и сестра ми Джес.

Забелязах, че той и сестра му изобщо не си приличат.

- Красиви са. Виждаш ли ги често.

Той леко поклати глава, погледът му се отмести от лицето ми. Можех да кажа, че нещо не беше наред. Болката в очите му, болезнено ясна.

- Хари - той бавно завъртя глава назад - Какво стана?

Аз търпеливо изчаквах докато той беше раздвоен какво да каже.

Гледна точка на Хари

Никой не ме беше питал за тях преди. Сините очи на Бу се взираха в мен и чакаше да кажа нещо. Може би заради факта, че алкохола още течеше в системата ми, ми даде необходимия тласък, но се изненадах когато думите излязоха от устните ми.

- Баща ми удряше майка ми - заекнах.

Видях как очите и се изпълниха със загриженост.

- Опитах се да го спра, но не бях достатъчно силен.

Затворих очи при болезнените спомени. Майка ми бързо набутвайки ме в стаята на сестра ми, отчаян опит да го държи далече от нас. Спомням си как стоях на пода с Джес, ръцете на по-голямата ми сестра обвити около мен, докато се опитвахме да блокираме звука идващ от долния етаж.

Но година по-късно майка ми го изхвърли, разделиха се и побоищата спряха. Ето защо не можех да повярвам когато Джес започна да се среща с пълно копеле. Прибираше се със синини по ръцете и когато я попитах за тях тя отмяташе темата казвайки, че е паднала или се е блъснала в нещо... каза ми, че го обича.