Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 51. [2]

- Готова ли си? – Хари извика от долния етаж.

- Почти, изчакай!

Винаги се приготвях в последната минута, без причина обикалях стаята и събирах неща, които може да ми бъдат от полза при пазаруването. Секунди по – късно зърнах Хари на вратата, препречвайки пътя. Той ме последва, когато се запътих към дрешника.

- Каза, че си готова?

- Да, но реших друго.

Хари седна на леглото ми. Оглеждах се в огледалото, когато той разлисти страниците на тетрадката, която случайно бях отворила.

- Какво е това? – Той се ококори, дланите му караха тетрадката да изглежда по – малка.

- Нищо.

Прибрах верижката„хартиено самолетче" под ризата си и опитах да взема тетрадката. Жестът ми беше игнориран, Хари зачете.

- Ти пишеш?

- Да, но не е много добро. – извиних се. – Хари.

Той отново ме игнорира и отиде в другия край на стаята, сканирайки страниците. Проклех го – защо трябва да е толкова висок?

- Очи, пълни с огън... - намръщи се и зачете останалата част наум. Позната физиономия се изписа на лицето му. – Това аз ли съм? – попита развълнувано.

- Не. – рязко отговорих, надигайки се.

Той лесно разпозна опита, да взема тетрадката и я вдигна по – високо. Имах чувството, че му харесва да ме дразни.

- Звучи като мен.

- Не си ти. Това е просто история. – продължих бързо.

Отчаяно го бутнах. Очевидно се изненада, защото и двамата паднахме на леглото. Вече не се извисяваше над мен, преместих се напред, за да взема тетрадката. Когато я избутах, бързо я взех и я сложих в чантата си.

- За кого е? – невинно попита, облягайки се на лакти.

- Ще закъснеем. – огледах се за часовника си и излязох от стаята.

Бях по средата на стълбището, когато Хари ме настигна, държейки дънкеното ми яке, което бях забравила. Постави го върху чантата ми.

- Благодаря. – усмихнах се.

- Няма ли да ми кажеш, Бу? – изглеждаше леко развеселен.

Спрях пред вратата, обръщайки се към него. Беше сложил ръце в джобовете си, косата му беше отметната назад и тясна черна тениска подчертаваше торса му.

- Не е нужно да ми казваш, аз, ъм, аз просто съм любопитен. – обясни той.

Хари мина пред мен и отвори вратата. Печеше слънце. Слънчеви зайчета се промушваха през листата и галеха кожата ми. Къдрокосият взе ключовете ми и заключи, докато аз тръгнах напред.

- Нали ти казах, че искам да се запиша в писателския клуб в университета?

- Мхм. – той потвърди, слагайки ключовете в ръцете ми.

- Е, помислих си, че ще поискат да прочетат нещо мое... ако отида на прослушване.

Стигнахме колата му.

- Да, това е добра идея.

Усмивката му беше малка, но я забелязах.

- Ако си наема квартира и се преместя, може да си идвам за уикендите или ти ще идваш да ме виждаш. – предложих, чакайки отговора му.

- Да. – леко кимна, раздрусвайки ръката ми.

- Би било лесно...

- Бу. – Хари ме прекъсна.

Млъкнах и го погледнах.

- Може ли да говорим за нещо друго?

- Разбира се. – отворих вратата и влязох в колата. – Извини ме, че те отегчих. – пошегувах се.

Той се наведе и скъси разстоянието по между ни.

- Не е това. – целуна бузата ми.

***

- Боже мой.

Очите на Хари се разшириха, когато зърна трите ми приятелки. Весел смях се чу, преди да се обединим за обща прегръдка. Очевидно бяхме пренебрегнали Хари. Той прочисти гърлото си. Той изглеждаше леко объркан. Сега и четирите се взирахме в него.

- Здрасти, Хари. – Луси се усмихна.

- Здравейте, момичета. Искате ли превоз? – попита, отваряйки задната врата на Рейндж – Роувъра си.

- Би било чудесно.

Изглеждаше смаян, когато Зоуи го дари с прегръдка, преди да се качи в колата.

***

Спряхме рязко. Хари бързо излезе от колата, сякаш имаше клаустрофобия.

- Никога повече.

- Не беше толкова зле. – превъртях очи, преди да се присъединя към него.

Момичетата излязоха от автомобила, пресякоха улицата и продължиха разговора си за, очевидно, смаяното момче.

- Сигурен съм, че това е вид изтезание в някой страни.

Дланта му докосна колата. Той се подпря, сякаш се съвземаше от „травмиращото пътуване". Опъкото на другата му ръка премина през челото му.

- Не ставай глупав.

- Сериозно, Бу, не искам повече да чувам за задника на Джеръми Ренър или за интимното обезкосмяване.

Засмях се, никога не го бях виждала объркан. Вероятно научи повече за това какво си говорят момичетата в кратко возене с кола, от колкото през живота му досега. И приятелките ми не се съобразяваха с него.

- Не се тревожи, не очаквахме да се присъединиш. – сръчках го.

- Благодаря на Господ за това. – въздъхна в облекчение.

- Ела тук. – притиснах устните си в неговите.

Целувахме се, докато приятелите ми викаха от другата страна на улицата.

- Хайде, Бу! Може да му смучеш лицето по – късно, имаме да пазаруваме.

Бузите ми се зачервиха. Скрих лицето си в рамото на Хари. Гърдите му потрепнаха, когато се засмя.

- Върви, забавлявай се.

- Мерси. – целунах бузата му.

Обърнахме се, когато Шарлот извика.

- Мерси за превоза, Хари!

Той не каза нищо, просто вдигна ръка, че е разбрал.