Chapter 22.

5.3K 266 15
                                    

Гледна точка на Хари

Ръцете ми се стрелнаха към раменете на Ким отблъсквайки я. Тя изглеждаше леко изненадана от грубите ми действия. Гняв заля тялото ми, когато съблазнителна самодоволна усмивка се настани на лицето й. Езикът й излезе от устата и се плъзна по устните й. Тя си затананика доволно. Аз стегнато сграбчих лявата й китка, преди да може да докосне гърдите ми отново.

Тогава видях Бу. Тя стоеше на малко разстояние от нас. Сълзите почти бяха започнали да преливат от мокрите й очи, докато се взираше в нас. На лицето й се изписваше отчаяние, устните и се разделиха. Пръстите й незабавно избърсваха влагата, която се стичаше по бузите й, докато се опитваш да избегне погледа ми. Главата й се обърна надясно. Знаех какво точно щеше да направи. Да бяга. Гледах как бързо преминава около хората в стаята. Тя бързо изчезна, малката й височина и позволяваше да се скрие в тълпата. Щях да я последвам, когато дълги нокти се забиха в бицепса ми. Ким гледаше към мен в очакване, раздразнението ми се усили. Изтрих гланца й по устните ми с дланта си в отвращение.

Очите й се разшириха от страх, когато аз я избутах назад в стената.

- Не се приближавай до Бу или до мен отново. Чуваш ли ме? – изкрещях аз.

Знаех, че се е изплашила. Но в този момент ни най-малко не ме интересуваше. Ким ме беше виждала в най-враждебната ми страна; Имах чувството, че агресивното ми поведение се активираше около нея. Но нито тя, нито което и да е друго момиче са били моя мишена. Не съм си изкарвал яда на жена. Никога няма да бъда като баща си. Треперещ дъх излезе от устата й, докато се опитваше да се изтръгне от схватката ми. Пуснах китката й. Обърнах се и се отправих към изхода.

Припряно избутах вратата, очите ми сканираха тъмната улица за някаква следа от бягащото момиче.секунда по-късно я забелязах. Дългата, тъмна коса падаше по раменете й, докато тя вървеше бързо по алеята. Подминаваше хората дарявайки ги със симпатизиращи погледи.

- Бу!

Тя не се спря. Увеличи темпото, опитвайки се да избяга. Трябваше да говоря с нея. Краката ми пулсираха, докато тичах подире й. Не ми пукаше дали щеше да се разрази сцена. Единственият човек, за когото ми беше грижа беше Бу.

- Бу почакай!

- Остави ме сама Хари – извика ми в отговор.

Dark (Bulgarian Translation) - Harry StylesWhere stories live. Discover now