Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 18.

Трябва да съм била будна от около половин час, беше невъзможно да помръдна тялото си, силната ръка на Хари ме придържаше към него. Гърбът ми беше все още силно притиснат към гърдите му. Всеки път, в който се опитвах да помръдна леко неговата хватка подсъзнателно се затягаше, дълги пръсти хлабаво стискаха тениската, която носех. Лек смях се изплъзна от устата ми последният път, в който се опитах да се освободя. Хари изсумтя гърлено. Изненадах се когато той хвана ханша ми, обръщайки ме с лице към него. Очите му бяха още затворени, но знаех, че е буден. Тъмните къдрици лежаха разпръснати на възглавницата.

- Бу – прозвуча дрезгавият му сутрешен глас.

Хари примигна с очи няколко пъти преди да се фокусира върху мен. Аз бях прекарала времето, в което бях будна мислейки за ситуацията със семейството на Хари. Сърцето ме болеше при мисълта какво се беше случило между Хари, майка му и сестра му. Никой не заслужаваше подобно отношение. Не можех да помогна, но мисля, че Хари отчасти обвиняваше себе си за ужасните събития. Той се е чувствал безсилен, неспособен да спре баща си.

- Хари.

Неговите зелени очи пробождаха моите, докато се взираше в мен. Аз прехапах устни, опитвайки се да подредя думите в ума си. Нямах никаква идея как щеше да реагира. Част от мен се страхуваше, че ще се ядоса, но се задължих да говоря.

- А–аз мисля, че трябва да се свържеш с майка си.

Челото му се намръщи, плътните устни силно се притиснаха една към друга. Сърцето ми биеше силно, докато го чаках да каже нещо, но той запази мълчание.

- Трябва да й се обадиш. – проговорих по–тихо.

Той въздъхна разочаровано, къдриците му се разрошиха, когато поклати глава. Големите ръце на Хари избутаха завивките. Той бързо се изправи и бясно излезе през вратата, отправяйки се по коридора. До някаква степен аз знаех, че сте постъпи така. Очите ми плътно се затвориха, събирайки кураж да тръгна след него. Изправих се от топлото легло, босите ми крака закрачиха по килима до вратата. Силен трясък ме накара да подскоча, звукът от ехото се разнесе по тихия апартамент.

Погледът ми падна върху бъркотията от счупени чинии на пода в кухнята. Хари беше обърнат с гръб към мен. Тежкото му дишане можеше да се чуе дори само когато спрях за момент. Краката ми бавно заобиколиха острите парчета порцелан, които покриваха плочките, тялото ми се спря зад високата фигура на Хари. Колебливо протегнах ръка към рамото му, пръстите ми леко се притиснаха в гладката кожа.