Dark (Bulgarian Translation) - Harry Styles

Chapter 35. [2]

Бях мръсна, беше ми студено в голямата стая. Високия таван беше над нас, боксовия ринг в центъра. Зачудих се дали не е било фитнес зала, преди много време. Въобще не приличаше на фитнес залата, в която Хари и Том работеха, залата беше изоставена и разрушаваща се.

Мълвата се беше разпространила за задаващата се битка ,голям брой хора говореха правостоящи или седнали около ринга. От колко време са чакали тази конфронтация? Неприятно чувство премина през мен, знаейки че има залози срещу двамата някой трябваше да загуби. Някой щеше да направи пари от победителя. Повдигна ми се от тази мисъл.

Скоро бях разсеяна от постепенно увеличаващото се ниво на тревожност. Хейли застана до мен със слаба усмивка. Тя беше причината, цялата ситуация стана заради нея. Не бях сигурна как се чувствам заради това. Знаех, че е доловила моята несигурност към нея, топла ръка бързо хвана моята. Но преди да можем да си кажем нещо Хари и опонента му бяха влезли в ринга. Публиката беше много шумна и ми беше трудно да разбера какво говореха. Хейли ме дръпна по-близо.

- Не съм го молила, а-аз не исках да го прави, Бу - каза отчаяно - Хари е голям инат - пое си въздух.

Вгледах се в нея за секунда, имаше искреност в гласа и. Беше малко облекчена, когато стиснах ръката ѝ. Нямах желание да се чувства по-зле заради настоящата ситуация.

Много добре знаех как Хари може да бъде решителен и подкаран когато реши нещо. Не можеше да го спреш.

Ръката ѝ остана в моята и преместихме погледи към повдигнатата платформа, всички очи бяха насочени към ринга където момчетата се приготвяха. Очите на Хари ми спряха дъха когато се взря в мен. Не го бях виждала такъв преди, изглеждаше силен, безкомпромисен, мощен все едно гледаше през мен. Погледа му леко се отмести, когато Том сложи предпазителя за венци в устата на Хари, потупвайки го по гърба. Том излезе от ринга, оставяйки Хари сам, босите крака тръгнаха напред. Бързо разбрах, че името на опонента му е Скот, много хора му викаха в знак на подкрепа. Гледахме как учтиво си удариха юмруците, сигнал че двамата опоненти са готови.

В момента, в който камбаната удари юмрука на Хари нанесе тежък удар върху лицето на Скот. Много удари се разменяха, и двамата получаваха удари, което ме накара да изтръпна. Знаех, че Хари е добър в работата си. Но никога не си бях представяла да се бие толкова добре срещу някой от по-голяма категория. Уменията му ме изумиха, докато наблюдавах как двата опонента блокираха крошета, които щяха да им нанесат голяма повреда. Хари беше бърз, по-бърз от противника си. Може би заради това го превъзхождаше, това и очевидния гняв зад всеки удар.