Stalker

1.1: Can you hear me all night?

Първи ден в колежа.Седнах в леглото след дълга прозявка и се протегнах.Завивката се смъкна в скута ми.Слънцето нахлуваше през прозореца на спалнята в наетия от родителите ми апартамент.Не бях разглезена,просто не исках да оставам в общежитието.Според майка ми,там се случват ужасни неща-оргии,напивания,дрогиране и какво ли още не.Според родителите ми е по-добре да живея в апартамент,близо до университета.За мен беше добре дошло.Нямах съквартирантка,не делях банята с никого,имах предостатъчно място,така че бях доволна.

Измъкнах се от леглото и дръпнах завесите,за да влезе повече светлина.Апартаментът ми се намираше на третия етаж,така че не се притеснявах,че някой ще ме види по бельо.Съвсем свободно можех да се разхождам по бельо из целия апартамент.Отсреща имаше друга жилищна сграда,но беше далече,не можеш да надникнеш в отсрещния апартамент,ако не разполагаш с бинокъл.

Взех си бърз душ и включих машата да загрее.През това време си сложих очна линия и облякох обикновена черна тениска и джинси.Почти винаги ходех по един начин.Коса на букли,дебела очна линия и винтидж дрехи.

След половин час бях готова за новия си живот.Взех термоса с кафе,слънчевите си очила и чантата си и излязох от апартамента.Вратата на апартамента в дясно също се хлопна.

Обърнах се и останах абсолютно безмълвна.Срещу мен стоеше момче.Всъщност "стоеше" е силно казано,защото се клатушкаше като кегла по време на боулинг.Имаше тъмно кестенява коса,очите му бяха леко присвити,в едната си ръка държеше бутилка уиски,а с другата се подпираше на стената.Носеше бяла тениска и черни джинси.Огледа ме от глава до пети.

-А,съседка!-каза след малко.-Как се казваш?-заваля насреща ми.

-Елизабет.-усмихнах се любезно,не че ми беше приятно,просто исках да съм учтива.

-Е,Лизии,аз съм Дейв.-ухили се отново и ми подаде ръка за здрависване.

Разтърсих я и побързах да го пусна.Беше красив,много красив.Но,по дяволите,беше 8 часа сутринта,а той беше пиян като кирка.Можех да си представя колко пиян би могъл да е през нощта.Не исках съседи пияници.И аз обичах купоните,но всичко беше с мярка при мен,а при него такава явно не съществуваше.

-Здрасти,Дейв.Извинявай,но бързам за лекции.-усмихнах се извинително и забързах надолу по коридора.