Stalker

26:Lost but now,I'm found

Да не си посмяла да ми тръшнеш вратата в лицето още веднъж!-каза Дейв и влезе в апартамента.Звучеше,сякаш е побеснял.Защо е побеснял?Пияният ми мозък не можеше да навърже ситуациите.

Въздъхнах тежко и се облегнах на стената.Всичко около мен се въртеше.Трябваше да седна.Вратата се затръшна шумно щом Дейв влезе и запъти към кухнята ми.

-Къде си мислиш,че отиваш?Това е моята къща,а не твоята!-викнах след него.

-Нищо не ти пречи да трошиш в моята,така че на мен нищо не ми пречи да си правя каквото искам у вас.И това не е къща,а апартамент.-започна да отваря шкафовете.

-Какво търсиш?

Последвах го и си вдигнах уискито от земята.Отпих една глътка.Подпрях се на плота и скръстих ръце.Исках да изглеждам строга.Колко строга може да изглежда една пияна колежанка?Напуши ме смях и се разкикотих-Къде ми е алкохола?Сигурен съм,че го оставих в кухнята ти.-каза и погледна ръката ми,в която държах бутилката.

-Вече не е в кухнята.

Поклатих глава и се разсмях още повече.Щеше да ме убие като разбере.Мъртва,напълно,абсолютно мъртва.Подканих го с жест да ме последва.Отворих вратата и излязох на терасата.Той излезе след мен.Посочих му земята няколко етажа надолу.Всичко беше в стъкла и дори в тъмното се виждаше,че течностите се смесват.

Огледах лицето му,търсейки реакция.Беше се загледал долу.Стисна челюст,стисна очи и се отблъсна от парапета.Влезе вътре и прокара ръце през косата си.

-Познавам много жени,Елизабет.-започна бавно той,докато се опитваше да усмири нервите си -От всички тях ти си единствената,която ми иде да убия.Искам просто да хвана врата ти и да го извивам,докато не изпука.Как,по дяволите ще счупиш парфюм,който струва страшно много?И,как,по дяволите ще потрошиш пиячка за 300 кинта?

Влязох след него и затворих вратата.Надигнах бутилката и изпих още една голяма глътка.Погледнах го право в проклетите тъмни очи,които исках да извадя и отпих още една.

-Ами ей така.В момента,пресушавам и последната бутилка.-повдигнах вежда и отпих още една глътка.

-Какво стана?Защо си откачила така?-развика се той.-Не трябва ли аз съм бесен?Не си ли ти тази,която лъже?Просто откачаш и започваш да чупиш,така ли?И аз мога.Искаш ли да ти покажа?

-Мислиш си,че ще изплашиш ли?

Той не трепне,просто се загледа в мен,очаквайки някаква реакция.Такава не последва от моя страна.Това му беше.Кипна му.Хвана първото нещо,което забеляза.За огромно мое съжаление,това беше лаптопът ми.Запрати го точно срещу стената в една картина.И картината и лаптопа паднаха с трясък на земята.Рамката и компютърът ми издъхнаха геройски.

Очите ми се разшириха от изумление.Втурнах се към скъпоценния си лаптоп и любимата си картина.Изпуснах бутилката с уиски и тя тупна глухо на килима.Алкохолът се разля и започна да напоява килима.О,Боже,всичко за пореден път беше катастрофално.

-Ти,копеле нещастно!Счупи ми компютъра и картината и ми съсипа килима!-изкрещях.

-Това ще покрие щетите по алкохола и парфюма ми.А,килима сама си го съсипа!-повдигна вяло рамене.Тръгна към вратата.


-О,не си познал!Няма да се измъкнеш ей така.

-Какво ще ме набиеш ли,Лизи?

-Ще те пребия.

На него явно не му пукаше особено.Мина покрай мен като малка гара.Всичко,до което се докоснехме се разрушаваше.От самото начало запознанството ни беше огромна грешка.Всичко съсипвахме.За малко не разбихме приятелството му с Джо.Разбихме малкото царящ мир между него и семейството му.Разбихме опитите ми да се отърва от миналото си.Разбихме алкохола,парфюма му,картината ми,компютъра ми и съсипахме килима ми.Разбихме си спокойствието и щяхме да си съсипем животите.

Хванах го за тениската на гърба и го дръпнах толкова силно и рязко,че част от нея остана в ръката ми.Той се обърна светкавично и също толкова светкавично ръката ми полетя към лицето му.Реакцията му също беше светкавична.Хвана китката ми на сантиметри от бузата си.Очите му хвърляха огън и жупел,когато се заковаха в моите.

-Какво си мислиш,че правиш?Щеше да ме удариш ли?-попита бавно и гласът му беше натежал от гняв.

-Да,Дейв.За жалост,ти ме спря.

Седяхме и се гледахме бясно.Той стискаше китката ми.Болеше ме,но бях прекалено горда,за да го помоля да ме пусне.Бях прекалено горда да отклоня и очи,въпреки че малко ми се доплака.

-Елизабет,какви ги вършиш?Какво ти става?Опитваш се да ме накараш да те убия или какво?-попита равно.

Изскубнах ръката си от неговата и разтърках китката си.Пуснах парцала от тениската му,който не бях осъзнала,че стискам в юмрук.

-Ти какви ги вършиш?-извиках.-Целуваш се с мен,молиш ме за помощ,караш ме да търпя откачените ти родители,а после ме зарязваш и отиваш да се чукаш с Хана!

-Не съм се чукал с Хана!-изкрещя на свой ред.-Какви глупости говориш?

-Видях те,Дейв.Видях те в бара!Недей да се правиш на интересен!Недей да ме лъжеш,по дяволите!-не можех да овладея гнева си.Осъзнах,че е посред нощ и е неделя,а ние крещим,но да се сдържам.И целия проклет блок да събудим,не ми пукаше.

-Ти самата не знаеш какво си видяла.Да бях в бара и да ,Хана беше там и говорих с нея.А,тя изведнъж ме целуна.Аз се очудих,защото тъкмо и казвах,че повече не искам да се виждам с нея.-той свъси вежди и после чертите на лицето му се отпуснаха.-Мамка му,ето защо ме е целунала.Видяла те е.Не съм се чукал с Хана,Лиз.Не съм,наистина!

-Как да ти вярвам,по дяволите!Идвам и ти си се награбил с нея.-скръстих ръце пред гърдите си.Но,малко по малко гневът ме напускаше.

-Защото тотално съм откачил по теб,не разбираш ли?!Не мога да мисля за никоя друга,освен за теб!-разкрещя се отново.-Не мога да чукам Хана,защото ще си мисля за теб,не разбираш ли?!Точно това се случи и последния път.Правих секс с нея в проклетия кенеф на кафенето,защото се опитвах да те изблъскам от съзнанието си.

-Губиш си времето,Дейв,не ти вярвам.На типове като теб вяра не може да се има.-казах строго и още повече скръстих ръце,опитвайки се да си предам важност.Напразно,разбира се.

-Не се прави на интересна!Сякаш не си го усещала и самата ти!Начина,по който всяка твоя извивка пасва идеално в ръцете ми.Начина,по който устните ти сякаш се допълват с моите.Цялото електричество,което те помита,когато се докоснем...-беше спрял да вика.Вече почти шепнеше.

-Така ли омайваш курвите си,Дейв?Голям си романтик,нямам думи!-изстрелях гневно,но лека полека всичко в мен беше започнало да се пропуква под погледа и силата на думите му.

-Така омайвам само теб.-прошепна.-Когато си покрай мен нищо друго няма значение.Само ти.

Това беше.Край.Може би полудявах,може би беше заради алкохола,но не ми пукаше.Хвърлих се върху него сякаш от това зависеше животът ми.Придърпах го по-близо до себе си и затърсих устните му.

Той моментално ми отговори.Запрепъвахме се назад към дивана,без да отлепваме устните си,дори на сантиметър.Бутна ме на дивана.Хванах краищата на тениската му и я изхлузих през главата му.

-Проклет да е деня,в който те срещнах,Дейв Бел!-казах задъхано.

-Проклета да си ти,Елизабет Гранд.-отдели се от мен и с едно движение махна млузата ми и я захвърли нанякъде.

Проследух я с поглед и я видях как цопна в алкохоленото петно на килима.Съсипахме си и дрехите.Да,бях права,че всичко до което се докоснехме биваше разрушено.

Устните му отново намериха моите и аз бързо смених позициите.Извъртяхме се така че той да седне на дивана,а аз го обкрачих и го яхнах.Пръстите ми затанцуваха по гърдите му,изследвайки стегнатите мускули.

Неговите ръце се плъзгаха по гърба ми.Започнах да го целувам по врата,а той подпря глава на облегалката за по голям достъп.

-По дяволите,Лиз...-изръмжа и ме преметна.След секунда лежах под него на дивана.

-Господи,Дейв...-задъхах се,когато устните му започнаха да оставят леки целувчици по ключиците ми.

-Харесва ли ти?-прошепна до кожата ми и започна да се спуска надолу.Започна да целува,хапе и ближе кожата между гърдите ми,частта от гърдите ми,която се подаваше над сутиена.

-Ах...да...-стенех в ръцете си.Ръцете ми се плъзнаха по гърба му и забих ноктите си,когато се спусна надолу по корема ми.

Мамка му,това ескалираше.Избутах го от себе си на свой ред и той седна очаквайки да се настаня върху него.Това беше като някаква игра за надмощие и аз исках да я спечеля.Исках да видя как пропада в очите ми.

Вместо да се кача върху него се изплъзнах от дивана и се настаних между краката му.Хванах го за краката и го издърпах до края на дивана.

-Лиз,какво правиш?-попита.Гласът му беше пресипнал и толкова натежал от възбуда,че беше плашещо.

Откопчах копчето на дънките му,също и ципа.Дръпнах ги и те се смъкнаха в краката му.О,БОЖЕ МОЙ!!Той не носеше бельо!!!И,о,пресвета Дево,беше огромен.

-Шшшт...-прошепнах,изведнъж загубила дар слово.-Ще получиш най-невероятната свирка през живота ти.

-Елизабет...-започна,но беше грубо прекъснат от ръката ми,която обгърна мъжеството му.

-Млъкни,Дейв и се наслаждавай.-погледнах го право в очите,облизах устни и прокарах език по малкия Дейв.Да бе...малък...

-О,мамка му...-простена силно и дълбоко,когато го обхванах с усни.

Събра косата от лицето ми назад.Искаше да гледа.Чудесно...Прокарах нокти по бедрата му и бях благословена от още стонове от негова страна.

По дяволите,този мъж беше страшно секси,докато си получаваше удоволствието.Нямах търпение да го видя как свършва и се разпада на съставните си части заради мен.

-Господи....Лиз...ще...мамка му...олеле...ще...по дяволите...-говореше абсолютно несвързано и това го правеше толкова сладък.

-Мамка му.-изпусна дълбок,гърлен стон за пореден път.-Ще свърша.

Реши да ме предупреди,понечи да се махне,но аз го заковах здраво на дивана.Нали казах,че ще е най-невероятната свирка в живота му?!

Свърши.Вдигнах очи,за да го погледна в този умопомрачителен момент,който му подарявах.Мамка му,колко беше секси,докато свършваше.

След секунди бях издърпана нагоре в обятията му.Подпря глава на гърдите ми в опит да си поеме въздух и да нормализира накъсаното си дишане.

-Позволи ми да ти върна услугата.-каза и започна да целува ключиците ми.

-Недей,Дейв.Направих го,защото исках,а не,за да ми върнеш услугата.-повдигнах главата му от гърдите си.-Нали знаеш?По лъжичка на ден.Така ти поддържам интереса.

Той отметна косата от лицето ми и ме целуна по челото.След секунди и двамата бяхме заспали.На дивана.Аз върху него,той с глава на гърдите ми.Бяхме уморени от събитията през деня.Бяхме уморени от себе си.

Сънувах,че съм се изгубила,но Дейв ме намира.А,дали беше само сън?

****
Чакам да чуя колко съм добра,че ви пускам втора глава.Чакам да чуя колко съм неповторима,за дето е 1800 думи.И най-вече чакам да чуя колко ме обичате,за дето най-накрая Лизи и Дейв се разгорещиха 🙊🙊.
ГЛАСУВАЙТЕ И КОМЕНТИРАЙТЕ,ВСЕ ПАК ЛИЗИ МУ НАПРАВИ СВИРКА 😂😂.
ОБИЧАМ ВИ ❤