Stalker

10: I can't survive if this is real

Влязох в залата и се запътих мълчаливо към своето място.Седнах до Изабел и секунди след мен влязоха Дейв и Джо.Обърнах се светкавично към приятелката си,избягвайки всякакъв контакт с Дейв.

-Е,изтрезня ли?-попитах я.

-Какво ти става?-Из ме изгледа изпитателно.-Изглеждаш ми напрегната.

-Глупости!-възкликнах.-Няма такова нещо.

-Как сте момичета?-чух гласа на Джо зад себе си.

Стиснах здраво клепачи.Дейв беше с него,сигурна бях.Нямаше как да не се обърна,щеше да е глупаво.И,детинско.Не бяхме на по 10 години,все пак.

Отворих очи и видях,че Изабел е впила нейните в мен.Усмихна се на Джо.Обърнах се.

-Как я караш,Джо?-попита го.

-Добре.Вие как сте?-попита и ми се усмихна.Отвърнах му.Беше сам.Дейв не беше с него.Погледнах зад него и видях,че е седнал на мястото си,вперил поглед в тетрадката си.

-Какво му става на господин Бел?-Из кимна по посока на Дейв.

-Нямам представа.От снощи нещо се е сдухал.Държи се странно.Не знам какво му е.-каза Джо.

Почувствах се зле.Не беше възможно да му е тъпо заради мен,нали?Все пак не беше дете Не можеше да се сърди за такива неща.

-Става ли да седнеш до Изабел днес,а аз ще отида да седна до него?-попитах Джо.

-Защо?-Джо ме изгледа...гадно?Изпитателно?

-Иакам да говоря нещо с него.-не исках да изпадам в обяснения.Това си беше наша работа.

Джо продължи да ме гледа странно.Погледът на Изабел пък казваше,че после ще си говорим доста дълго.В крайна сметкаа Джо кимна и ми освободи пътеката,за да мина.Събрах си нещата набързо и тръгнах нерешително натам.

Той толкова се беше съсрефоточил върху някаква драсканица в тетрадката си,че не забеляза присъствието ми.Тръшнах нещата си на масата,което предизивка доста любопитни погледи в наша посока,но не и неговия.

-Здрасти,Дейв.-седнах на стола.-Какво си се умълчал?

-Къде е Джо?-обърна се към мен,повдигайки вежди с арогантно изражение.

-Ще седне до Изабел.Преотстъпи си мястото за този час.Какво ти е?-присвих очи насреща му.

-Нищо ми няма.На теб какво ти е?

-Какво да ми е на мен?

-Ами,не знам,ти кажи.Какви игрички играеш?Първо бягаш,после сама се буташ.

Той заяждаше ли се?Сериозно?!Беше ядосан,защото не бях правила секс с него!Държеше се арогантно,защото снощи го отсвирих.Скапаняк.Знаех си,че е повърхностно магаре,но,чак пък толкова.

-Сериозно ли,Дейв?!-повиших глас,без да искам.Започвах да побеснявам.-Ще се държиш отвратително с мен,защото не спах с теб?

-Не,Лизи.Не се държа отвратително с теб.Знаеш ли,какво е отвратително държание?Това е нищо,повярвай ми,ако искам да бъда отвратителен светът тесен ще ти се види.Не ми пука,че не си ми пуснала.Има много,които на драго сърце ще го направят.-разпери ръце във всеобхващащ жест и се облегна назад във стола.

Гневът започна да пълзи и изпълва цялото ми същество.Този....скапан...този...кретен...този алкохолизиран нещастник ми се правеше на интересен.Правеше ми се на арогантен?Всяка би му пуснала!Защо тогава глупакът се пробваше с мен?

-Какъв тогава ти е проблемът,Дейв?-толкова бях бясна,че почти виках.Всички започнаха да ни зяпат.Не ми пукаше!Искаше ми се да размажа арогантната му физиономия.-Слушай ме сега.Не ми пука коя би ти пуснала.Не ми пука колко си вървежен.На мен не ми действаш и снощи ти го доказах.

-О,така ли,Елизабет?-той също се ядоса.Стана от стола си и се извиси на един дъх разстояние от мен.-Тогава защо,в момента ми висиш на врата?Да съм те викал?Да съм те търсил?Ти ми идваш на мястото и започваш да ми се обясняваш.Не аз на теб.

-Върви по дяволите!-забодох пръст в гърдите му,точно над сърцето.

Грабнах си нещата и с ядна крачка тръгнах към изхода на залата.На вратата за малко да се блъсна в професора.Изгледах го ядосано и си излязох,без да ми мигне окото.Дейв да върви по дяволите!Лекцията да върви по дяволите!Целият скапан колеж,който се оказа пълен Ад да върви по дяволите!Онзи откачен нещастник,който ме следи да върви по дяволите!Всички да вървят по дяволите!

-Лизи!-чух някой да вика зад мен.Не ми пукаше кой е.И,той да върви по дяволите.

-Лизи!-Джо ме настигна и ме хвана за лакътя.Извъртя ме към себе си.-Какво става?

-Нищо!-троснах се и продължих да вървя към изхода.

Той продължи да върви след мен.Какво искаше пък сега?Писна ми от него и от скапания му приятел!

-Ще спреш ли?-попита ме.

-Не.

-А,поне ще кажеш ли защо откачихте всички изведнъж?

Блъснах вратата и се запътих към колата си на паркинга.Исках да се прибера в апартамента си,да заключа всички врати,да пусна завесите и да крещя.Или,още по-добре да взема самолета за Ню Йорк и да се пеибера вкъщи.

Качих се в колата и започнах да блъскам по вола,псувайки.Не знаех,че съм способна на подобни цветущи псувни.

-Е?-попита Джо,качвайки се на седалката отпред.

Кой го викна пък този?Облегнах глава назад в седалката.Стиснах клепачи и въздъхнах дълбоко,опитвайки се да овладея гнева си.

-Какво става?-продължи да ме пита Джо.

-Какво да става?Снощи тъпия ти най-добър приятел искаше да ме изчука,но не му се отвори парашута и сега е сърдит.Голямото му его е наранено.На всичко отгоре някой ме преследва и ми праща скапани,плашещи съобщения,придружени от мои снимки.

Избълвах всичко на един дъх.Е,това е.Олекна ми.Почувствах как гневът започва да ме напуска,а на негово място се появиха сълзите.Сълзи,симптоми на вродената ми слабост и страх,заради психара.

-Дейв...Той обича предизвикателствата.Просто си е такъв.Утре ще му е минало.-каза Джо.-А,относно...Преследвача...Какво имаш предвид?

Какво имах предвид?Та,някой ме следеше.Господи,чак сега осъзнавах колко ужасно звучи това.Мамка му!Паниката започна да подава глава.

-Някой ме следи.Помниш ли онази бележката и изчезването на личната ми карта?Снощи ми пусна имейл,придружен от моя снимка как пуша на терасата.Ако е истина....ако,наистина някой ме следи...Аз просто няма да оцелея,ако това е истина.Тези обсебени психопати убиват хора!Правят ужасни неща.Щв ми направи нещо,сигурна съм.Трябва да разбера кой е.

-Хей,хей,успокой се.-не бях осъзнала кога бях започнала да плача,докато той не ме придърпа в прегръдката си.-Не се паникьосвай,Лизи,ще оправим нещата.Ще намерим решение на проблема.Недей да плачеш,просто се успокой.

************
Знам,знам,че вчера не пуснах...ама пътувам...прибирам се в България 😭😭😭😭.
Искам коментари,защото вече навлизаме в същината на историята и мнението ви е важно за мен.
Освен това много ви благодаря за бързото популяризиране на историята.Златни сте ❄❄.
Обичам ви 💞💞💞.
Не забравяйте да гласувате и коментирате.