Stalker

42: Don't go out

Здравейте,аз съм детектив Бари Евънс.Казаха,че имате проблем.Към мен може да се обърнете за всичко и аз ще поема разследването.Слушам ви.

-Не знам от къде да започна.-заекнах и стиснах ръката на Дейв под масата.

-От началото предлагам.-усмихна се детективът.Още с влизането в стаята го харесах.Първо,защото този човек щеше да мв измъкне от тези лайна и второ,защото изглеждаше напълно честен.Напоследък много ценях хора,които не криеха нищо.-Слушам ви.

Започнах да разказвам всичко то самото начало.От спуканите гуми,първата бележка пъхната в чантата ми и откраднатата лична карта.Разказах му абсолютно всичко.Показах му абсолютно всяко съобщение.До последното от днес.За целия днеше ден разказа Дейв,аз просто не можех.

-Яко сте загазили.Особено,ти,миличка.-каза Бари и се облегна назад,сключвайки ръце под брадичката си.-Трябвало е да докладвате още в началото.

-Мислехме,че е шега,че някой си прави майтап и ще спре.Но,изведнъж всичко излезе извън контрол.-казах и се загледах в едно петънце на стената отсреща.

Беше ме страх.Сега вече ме беше страх,съвсем осезаемо.Когато полицай ти каже,че яко си загазил шубето те хваща.Някак си до последно си мислиш,че може да е някаква грешка,да не се случва на теб,но когато от полицията ти кажат,че си загазил.То,наистина си загазил.Не е просто сън.

-Може и в началото наистина да е било шега,но после нещата са загрубели.-каза Евънс.-Човекът зад това е с лабилна психика,има няколко варианта за психическото състояние на маниакалния преследвач.Но,най-вероятно страда от шизофрения,според това,което чувам от теб.

-Какво точно имате предвид?-попита Дейв.

-Имам предвид,че 100% е някой от обкръжението ви.Няма как да знае абсолютно всичко за вас.Няма как да знае тя къде е във всеки един момент и какво прави,без тя да види въпросния преследвач.В този случай е абсолютно нормално преследвача да има раздвоение на личността.Пред вас да е един.После да е друг.Абсолютно възможно е той самия да не осъзнава какво прави.Може изобщо да не знае за другото си аз.Все едно са двама различни човека.Това е много тежък и много опасен случай.Защото самия той не знае какво прави.Нещо като сумнамбулията,само че не спиш.

Меко казано ме побиха тръпки.Той потвърди най-страшните ми съмнения.Човекът неше от приятелите ми.Въпросът бе кой е.Кръгът със заподозрени постоянно се стесняваше.

-Възможно ли е да е жена или е сигурно,че е мъж?-попитах.

-По принцип е възможно,но в твоя случай съм убеден,че е мъж.Прекалено е агресивен и обсебен.Освен това нали на онази тераса тогава си видяла мъж.Възможно е и да са няколко човека.А,не един.Всичко е възможно.Възможно е,дори да е гаджето ти.-каза и погледна към Дейв.