Stalker

2.14

С Лиз се качихме в колата и,която Изабел беше докарала малко по-рано,защото и се обадих и подкарах към жилищните сгради.Още не и бях казал в какво положение е апартамента и.Не бях сигурен дали си спомня,защото,когато се събуди нямаше идея,че е припадала.

-Помниш ли как се запознахме?-попита ме изведнъж тя и аз се обърнах да я погледна.

Дали помня?Та,това беше повратен момент в живота ми.Още тогава на проклетите стълби имах чувството,че това момиче ще промени живота ми.Преплетох пръсти с нейните.Вдигнах ръката и към устните си и целунах кокалчетата и.

-Имаш предвид,когато бях мъртво пиян и ти казах,че няма да те оставя да спиш,ли?-засмях се.-Помня,да.Определено помня.

Тя ме изгледа с истинско,неприкрито обожание.Как можех да я отблъсна?Обичах я,тя ме обичаше и всичко щеше да е наред.Всичко щеше да се оправи.

-Тогава бях страшно раздразнена,че имам съсед-алкохолик.-призна си тя.

Все едно не знаех.Засмях се.В началото на запознанството ни виждах,че и идеше да ми прасне някой шамар през по-голямата част от времето.През другата бях убеден,че иска да ме целуне.

-Ами,когато същия следобед се разблъсках на терасата ти?-попитах я.-Тогава ми беше супер ядосана.

-Много ме дразнеха тези купони през седмицата.-засмя се тя.

-Да,обаче,аз ги правех,защото ми беше скучно.

-Да,знам,тогава ми каза,че не било забавно да пиеш сам.-повдигна игриво вежди.-И ме молеше да дойда.

-А,ти,разбира се,не ми отказа.

-Ами,когато играехме на онази тъпа игра с признанията.-засмя се тя.

-"Никога не съм"?-попитах.-Тогава пак се беше ядосала,че те караме да играеш на глупави,гимназиални игри.

-Да,а на вас както винаги ви беше много забавно.

Тя завъртя очи.В началото Лизи искрено ме забавляваше.Тя беше един ходещ парадокс.Казваше,че мрази разни неща,а в същото време ги правеше.

-Знаеш ли коя е една от любимите ни нощи заедно?-попитах я

-Онази с голия покер и пияните Изабел и Джаз?

Избухнах в смях.Горкия Крис,така го бяха подпукали тогава,че се чудеше къде да се скрие.Определено бяха много пияни.Но,това му беше забавното.

-Не е тя,но те двете се бяха наказали много жестоко.-повдигнах вежди.

-Мислиш ли?Навярно Крис все още сънува кошмари.-засмя се Лизи.

-Луда ли си?Тоя задръстеняк никога не е бил между две момичета,особено от ранга на Из и Джазмин.-казах шеговито.

-Прав си.

-Но нямах тази вечер предвид.

-Ами,коя?

-Онази вечер,когато ти показах,че не можеш без мен.Когато още ми се дърпаше,но знаеше,че си моя,цялата.-прехапах устни.-Само се чудя защо беше този инат толкова време?

-Тогава ми идеше да те убия и да те нацелувам едновременно.Бях много объркана по отношение на теб.

-Да бе объркана.Просто като всяка жена се опитваше да се дърпаш и да се правиш на интересна.

-О,я си гледай работата.-засмя се тя.-Ти беше пълен ужас.Нагъл,нагъл и пак нагъл до мозъка на костите си.

Беше права,много права,при това.Наистина бях отвратителен.Просто всички онези кофти неща от миналото ми ме притискаха прекалено много.

-Как тогава успя да се пречупиш?И да си позволиш да се влюбиш в мен?

-Онзи ден,когато идваха вашите.Тогава ти намерих кокаина и приспивателните и взех да навързвам всичко.Алкохола,проблемите и се ядосах страшно много на себе си,че те обвинявам за всичко.

-Затова ли плачеше и не ми каза защо?-бях смаян.-Плакала си заради мен?

Леле!Никога не съм искал някой да изпитва състрадание към мен или пък да ме съжалява.С Лиз,обаче беше различно.Тя не беше плакала,защото ме съжалява,а,просто,защото знад какво е да си на дъното и да няма кой да ти помогне.Въпреки всичко тя успя да ми помогне.Тя успя да ме промени.

-Да.Освен това ми идеше да убия вашите.

-Да,на мен през 90% от времето прекарано с тях ми се е искало.

-Леле,помниш ли онзи път,когато преобърнахме апартамента ми с краката нагоре,защото ти бях метнала алкохола през терасата?-засмя се Лиз.-Беше откачено,много откачено.

-Да,тогава ми скъса тениската и дори искаше да ме удариш.Чудих се от къде толкова злоба у теб.

Не исках да говорим за разбити апартаменти,защото имах смътното усещане,че не си спомня какво е направила със своя,напълно сама.Щеше да се побърка още повече,когато го види.Та се чудих дали да и кажа или просто да изчакам сама да разбере и да се направя,че съм мислил,че тя си спомня.

-Обаче беше секси,не мислиш ли?-повдигна вежди Лиз.

-Като заговорихме за секси.Мисля,че на онова Хелоуин парти бях на път да получа удар,заради теб.

-Да,определено беше така.Още ти помня физиономията,когато се качих на мотора ти само по яке,бикини и токчета.

-Повече ми хареса частта,когато се прибрахме у нас.

О,да,онази част определено ми харесваше.Чисто голата Елизабет просната на леглото ми беше абсолютно незабравима гледка.

-Не се и съмнявам.За рождения ми ден си ми обещал лъжица в рамка,нали не си забравил?

Тези прословути лъжици и черпаци ми промениха живота.Нали знаете как всяка двойка си има нещо санъиментално,което ги свързва по някакъв начин?Е,ние бяхме оригинални.Имахме си лъжици.

-Все още се мразя за онази нощ с Хана,когато пребих невинния барман.-намръщих се.-Това беше най-голямата ми грешка.Да ти изневеря.Съжалявам.

Наистина беше така.Не знам защо бях такъв задник в началото.Може би не бях свикнал да съм във връзка.Може би не осъзнавах колко в уникално момичето до мен.Или, може би,просто бях кръгъл идиот по рождение.

-Спокойно,забравила съм го.Аз направих хиляди грешки в повече от теб в тази връзка.

Не исках да говорим за това.За затвора.Както и да е.Исках да започнем абсолютно начисто.Да изтрием всичко старо и за това водехме този разговор,за да си припомним миналото и да затворим тази страница веднъж завинаги.

Завих към жилищната сграда и паркирах колата и.Е,сега щеше да стане интересно.Само се молех да си спомня за апартамента,защото иначе щеше да изпадне в истерия.

*************
Здравейте.
Съжалявам,че се забавих толкова.
Надявам се главата да ви е харесала.
Коментирайте,защото е много важно да науча какво мислите за тази "носталгична и леко сантиментална" глава.Какво мислите за цялата история на Лизи и Дейв?
Обичам ви 💙