Stalker

25: My clothes still smell like you

Станах рязко от масата и изхвърчах от апартамента със скоростта на светлината.Бях на път да се разплача.Живеех в някаква скапана илюзия.Мислех си,че,ако аз не споменавам нищо за миналото,то магически ще изчезне.Но,не беше така.То беше огромна част от мен и моя живот и винаги щеше да си стои там,чакайки подходящия момент да излезе наяве и да ми съсипе живота.

-Наистина ли си я проверил?-чух как Дейв крещеше невярващо от другата страна на стената.Всичко се чуваше от неговия апартамент в моя и обратното.-Не мога да повярвам.Разкарайте се от тук моментално!

-Дейв,ти не разбираш...-запелтечи майка и.-Знаеш ли изобщо какво е правило това момиче.Тя не е за теб,ще те повлече надолу.

-Майко!Колко пъти трябва да повторя едно нещо,за да го разберете,мамка му!-говореше много бавно и гласът му трепереше от гняв.-Разкарайте се от апартамента ми.Веднага.На секундата.

-Ти си ненормален.-кресна баща му.-Как си позволяваш да ни гониш?

-А,защо да не си го позволя?-викна и той.-Когато се върна искам да сте се изнесли.

-Дейв...Дейв...Къде отива-пелтечеше Ребека.Тази лицемерна,долна...

Чух как вратата му се затръшна и после стъпките му по коридора.Забих поглед във вратата,очаквайки да влезе.Но,не.Чух стъпките му по стълбите надолу.Грабнах една блуза с качулка,ключовете за колата и тези за апартамента и хукнах след него.

-Дейв!-викнах след него.-Дейв!Изчакай,по дяволите!-той обаче се правеше,че не ме чува и гневно крачеше напред.-Искам да говорим,моля те.

Вече бяхме на паркинга.Той се обърна светкавично и за малко да се сблъскам в него.Гледаше ме побеснял.Беше бесен,разочарован и сякаш наранен.

-За какво да говорим,Елизабет?-викна.-Няма за какво да говорим.Ти криеш толкова много неща и на мен ми писна.Не може да очакваш разбиране и подкрепа от хората,а в същото време да лъжеш или да премълчаваш!Не е честно!

-Ти нищо не разбираш!-поклатих глава.-Не лъжа,просто не мога...не мога да говоря за това...

-Вече не ми пука.-прошепна и тръгна към мотора си.

-Дейв!-викнах.Не се обърна.Качи се на мотора.-Дейв!-запали го,тръгна и ме подмина като малка гара.

Влязох в колата си и започнах да блъскам по волана.Щях да му кажа всичко,щях,мамка му!Точно сега на проклетия паркинг бях готова да му кажа,а той ме заряза.Не се сдържах и се разплаках,като заблъсках още по-силно.Нещата от които бягах ме намериха прекалено бързо.Не биваше да става така.

-Мамка му!-изкрещях.

И това с Дейв...Беше толкова изтощително.Защо ставаше така,мамка му?Два часа всичко върви хубаво и наистина го харесвам и искам да го целувам и да прекарвам време с него,а в един момент всичко рухва.Пропада.Започваме с крясъците и кавгите и всичко отиваше по дяволите.

Подкарах колата към бара,в който бяхме отишли с Джо.Бях сигурна,че Дейв ще е там.Сто процента беше отишъл някъде,където да се напие до безпаметност.Изтрих тъпите сълзи от лицето си и се благодарих,че съм без грим.След около 15 минути спрях на паркинга и видях,че колата му е там.Влязох вътре и миризмата на цигари,алкохол и пот ме блъсна.Главата ми се замая от силната музика.Запроправях си път към бара.

-Лизи?Какво правиш тук?

Обърнах се и видях Джо.О,Боже само това ми трябваше.Още драми.Трябваше да намеря Дейв и да изчезнем.Не ми се висеше в тая дупка,а Джо щеше да ме придумва да остана.

-Виждал ли си Дейв?-надвиках шумотевицата и се огледах още веднъж.От него намаше и следа,въпреки че моторът му беше отвън.

-Не.Тук съм с Джазмин и Крис.

-Мамка му!Моторът му е отвън,а аз трябва да говоря с него.Ще ми помогнеш ли да го намеря?-погледнах го в очакване.Той веднага кимна.

Започнахме да разбутваме хората.Беше неделя!Как можеше да има толкова много хора?Обиколихме почти целия бар,но от него нямаше и следа.Останаха само сепаретата.Запътихме се натам.

На едно в ъгъла зърнах къдравата коса на Хана.Беше тъмно и не се виждаше почти нищо.После забелязах,че е прегърнала някой през врата.Някой,който целуваше нейния врат и беше с гръб към нас.Това яке беше на Дейв.Тази коса беше на Дейв.Тези устни върху врата и бяха на Дейв.Ръцете по тялото и бяха на Дейв.Заковах се на място.Точно в този момент Хана ме забеляза.Усмивка разтегна устните и.Извъртя главата на Дейв към нейната и впи устните си в неговите.

-Не му казвай,че съм била тук.-казах на Джо и започнах яростно да бутам хората по пътя си в търсене на изход.

-Лизи!-чух го да вика след мен.Не ми пукаше.Исках да се прибера.Исках вкъщи.

Притичах през паркинга и влязох в колата си.Не можех да си поема въздух.Някаква смазваща болка беше притиснала гръдния ми кош.Стана ми прекалено топло.Смъкнах блузата с качулката и я хвърлих на задната седалка.Усмивката на Хана...щеше да се запечата в съзнанието ми до живот.Сякаш ми казваше "Виждаш ли,той не е твой.Никога няма да е твой."Какво ли очаквах?Никога не съм очаквала да е мой,по дяволите!Между нас нямаше нищо,просто се натискахме от време на време и бяхме съседи.Това е.Защо тогава ревях като някаква малка пикла.Повдигнах края на тениската си,за да избърша сълзите си.Устих познат аромат по нея.Този на Дейв.Скапаните ми дрехи още миришеха на него,защото до преди половин час ме прегръщаше,а сега беше с Хана!

Наложих си да си поема дълбоко въздух и да се прибера вкъщи.Стиснах зъби,събрах си ума и се върнах.

Трябваше да си взема нещата от неговия апартамент.Видях,че колата на майка му и баща му я няма,което ме накара да си отдъхна.Влязох,беше отключено...Взех си нещата от банята и тези от нощното шкафче.Потиснах желанието си да надупча всичките му презервативи и така да му съсипя живота с някоя нежелана рожба.В момента ми идеше да разруша цялото му жилище,но не бях толкова долна,че да съм виновна за появата на някакво дете.Събрах си дрехите.Всички миришеха на него.Защо,по дяволите всичко миришеше на него?!Бяха седели само няколко часа в гардероба му и бяха поели аромата му.Мамка му,трябваше да ги изпера всички до една.

Няма да плачеш,Елизабет!Няма да плачеш!Трябваше да счупя нещо.Хванах някакъв парфюм,който седеше на неговото нощно шкафче.Запратих го в стената.Образува се огромно петно на мазилката и на пода.Паднаха стотици малки стъкълца.Върнах се в моя апартамент побесняла.Видях,че е оставил алкохола в кухнята.Имаше около 5 бутилки.Всяка от тях хвърчеше през терасата.Оставих само една бутилка уиски.Него щях да си го изпия сама.Хвърлих дрехите в пералнята и я включих.Седнах на пода в кухнята,облегнала глава на стената и отворих шишето.

С мъка останових,че се връщам към старите си навици.Не ми пукаше.Имах нужда да мисля само за тази бутилка и чувството как алкохола затопля всичко в мен.Това е.

**********

Нямам представа кое време беше станало.Нямах идея колко часове бяха минали.Погледнах към бутилката в ръката ми.Половината я нямаше.Това беше ли лошо или не беше?Чух,че на вратата се чука.

-Кой е ,мамка му?-провикнах се.Подпрях се на стената,за да се изправя.Залитнах и се хванах за един от плотовете в кухнята.Олеле.Беше лошо.Бях се напила много.Продължи да се чука по вратата.-Идвам,бе,мамицата му!

Придвижих се,плетейки крака към вратата.Две минути не можех да нацеля ключалката,което предизвика много псувни и проклятия.Най-накрая отключих.Отворих вратата и очите ми се фокусираха върху Дейв.

-О,не...-промърморих и понечих да трясна вратата в лицето му.

Ръката му,обаче я задържа и той влезе вътре.Странното бе,че не беше пиян.Напълно трезвен си беше или поне така изглеждаше.

**********
Ще ви издам една малка тайна:В следващата глава предстои нещо много интересно и пикантно.Време е да поразгорещим малко страстите 😉.
Гласувайте и коментирайте,за да може пияната Лизи да е щастлива 😂😂.
Обичам ви 💜💜,