2.8

3.4K 373 34
                                    

                        💢 Дейв 💢

Мина най-малко месец,докато изтече целия просец по освобождаването ми.Процес,който включваше безкрайни срещи с адвокати,с баща ми,с полицаи,съдии и какви ли още не хора.Срещнах се буквално с всеки,освен с хората,с които исках.Джо не се появи никакъв,а Елизабет се беше покрила някъде,вероятно самоизяждана от угризения на съвестта,че ме е вкарала тук.Само при мисълта,че Джо може да е покрай нея ми идеше да изкривя скапаните решетки на килията ми с голи ръце.Чувствах се напълно безсилен,защото нямах никакви доказателства,че е Джо.Не можех да го обвиня и това ме побъркваше.Не бях казал на никой за признанието му,защото никой нямаше да ми повярва,че е той.

Но,когато цялата какофония приключи и най-накрая бях свободен едвам се сдържах да не скоча и да отпраша с мръсна газ към дома му,за да го разпарчетосам.Баща ми ме чакаше пред затвора.Качих се в колата и тръгнахме.

-Можеш да се върнеш в колежа.Досието ти е изчистено,защото обвиненията са свалени и,защото си невинен.-Думите на прекрасния ми баща,който явно беше решил да посрещне сина си по този изключително подобаващ начин.-Трябва да си завършиш образованието.И двамата с майка ти сме на това мнение.

Двамата с майка ми бяха луди.Нямаше смисъл да казвам или да правя каквото и да било.Просто щях да се прибера в апартамента си,да се изкъпя,а после щях да отида да си намеря нов.

-Ще ми помогнеш ли да си събера нещата?-попитах го.-Искам да се преместя.

-Къде да се местиш?

Наистина ли трябваше да му обяснявам всичко?Толкова ли не можеше да събере две и две?Въздъхнах дълбоко и разтърках лицето си.Загледах се през прозореца.Имах чувството,че полудявам.Наистина.

-Ще се побъркам напълно,ако продължа да живея на една врата от нея.

Точно така се чувствах.Не ми пукаше,че Джо е на свобода,не ми пукаше,че може да я нарани.Може би,тя това си заслужаваше.Може би,заслужаваше да я боли така,както мен ме боли.

-Ще я оставиш,при положение,че ненормалника,който я следи е на свобода?-баща ми ме погледна,а после върна погледа си на пътя.-Ти вече си полудял,Дейв.

-Ама,разбира се,аз трябва да правя всичко за всеки.Защо да не я защитавам и да не я пазя?Нищо,че заради нея си навлякох всички тези глупости на главата!Заради нея висях в пандиза!Защото повярва на някакви си полицайчета и филмарчета,че аз съм бил виновен!Цял живот ме обвиняват за неща,които не съм извършил!Цял живот!

StalkerWhere stories live. Discover now