Stalker

9: I can hear sirens

Заковах се на място и се обърнах към Дейв,който беше прекосил разстоянието и сега стоеше на няколко крачки от мен.

-Защо?-попитах тихо.Знаех защо,не знаех защо питам.Може би,исках да чуя обяснението му.

-Защото искам,Лизи.-прошепна и се приближи още по-близо.Аз направих крачка назад и гърбът ми опря във вратата.

-Не може винаги да получаваш това,което искаш.-казах останала без дъх.

Тялото му излъчваше някаква топлина,която усещах дори на крачка разстояние.Облегнах глава на вратата.Имах чувството,че костите ми са желирани.Беше прекалено близо,а аз бях изпила прекалено много бира.Трябваше да си събера акъла,за да не съжалявам на сутринта.

-Но е хубаво.-каза той и се наведе над мен.Подпря се с една ръка на стената до главата ми.

-Чувам сирени в главата си,които вият,че това е лоша идея,Дейв.-прошепнах.Не можех да дишам нормално,защото дъхът му се смесваше с моя и това беше прекалено хубаво.

-Аз,пък чувам сирени в главата си,които са на мнение,че идеята е страхотна.

В този момент телефонът му започна да звъни.Моментът беше развален.Дръпнах се от вратата,донякъде раздразнена,донякъде разочарована и донякъде облекчена.Той се отправи към масичката,където беше мобилният му.

-Да,Джо!-викна ядосано в слушалката.

-Лека нощ.-казах само с устни и излязох.

-Ще те убия,нещастник такъв.-чух Дейв да казва,докато отключвах вратата на апартамента си.

-Мамка му!-изпсувах щом влязох.Подпрях гръб на вратата и се плъзнах надолу,докато дупето ми не допря пода.

Не знаех какво чувствам.Бях объркана за пръв път в живота си до такава степен,че главата ме заболяваше.Съблякох се и легнах.Трябваше да се наспя за утре.

Погледнах към часовника за 30-ти път,откакто легнах.3:30.Нямаше начин да заспя.Чувствах кожата по цялото си тяло като обтегната,въртях се постоянно,беше ми горещо и какво ли още не.Изритах завивките от леглото.Хладният въздух премина по голата ми кожа и цялата настръхнах.О,не,нямаше да стане така.Станах от леглото и се запътих към кухнята.Обърнах се към терасата.Бях забравила завесите.Не ми пукаше.Навън беше тъмно.Вътре също.Взех си кутията с цигари и,без да си правя труда да си обличам нещо излязох.Бях по бельо и ми беше прекалено горещо.А,пък и беше високо.Нямаше кой да ме види.Дейв сигурно спеше.Излязох на терасата и запалих цигара.Забелязах,че апартамента,който беше точно отсреща светеше.За пръв път го виждах да свети.Дръпнах от цигарата и издишах дима загледана натам.Пердетата се размърдаха.Беше далеч,така че не успях да видя кой беше.Някой излезе на терасата.Този "някой" имаше структурата на мъж.Седна на някакъв стол и вече не можех да видя нищо.Не знаех кой е.Тръгнах към вратата на Дейв.Исках да видя дали спи,но навсякъде беше загасено и пердетата бяха дръпнати.Спеше,само аз будувах като лудите.Е,онзи отсреща също будуваше.

Хвърлих фаса през терасата и влязох вътре отново.Изпих едно приспивателно и легнах обратно.

*********

Събудих се от алармата на телефона си.Отидох и си направих кафе.Спеше ми се,мамка му,много ми се спеше.Включих лаптопа си и отворих пощата,докато чаках кафето да стане готово.

Имах съобщение от непознат имейл адрес.Някой си @i_saw_you.Шегуваш ли се?Отворих имейла.

"Защо не спиш,Лизи?"

Погледнах часът на получаване на имейла.3:53.Малко,след като се бях прибрала от терасата.Имах още един имейл.Отворих и него.

Скочих от стола.Обзе ме паника.Не,не,не.Това беше някаква игра.Някой си играеше с мен това е.Някой се опитваше да ме изплаши.Кафе машината изписка и аз изкрещях заедно с нея от уплах.Тряснах капака на лаптопа и отидох да си взема кафето.

На вторият имейл имаше моя снимка,докато пушех през нощта на терасата.Бях облегнала ръце на парапета и гледах право в камерата.Това значеше само едно.Апартаментът отсреща.Онзи мъж,който живееше там,той ме беше снимал.Господи!Трябваше да разбера кой живее в проклетия апартамент.

На всичко отгоре се виждах ясно.Нямаше как да се виждам ясно,при положение,че апартамента беше на 50 метра разстояние и беше нощ.Единственото обяснение беше,че е снимано с много хубава апаратура.Скъп фотоапарт с режим за нощно виждане.Такива навярно имаха само фотографите и шпионите.

Бях загазила.Сериозно.Вече започвах да си мисля,че някой ме следи и този някой щеше да продължи.Вероятно тази седмица е била затишие пред буря.Имах лошо предчувствие,че бурята ще е помитаща.

Докато се обличах в главата ми се лутаха няколко въпроса.Дали да кажа на някого?И,ако реша да кажа,на кого да кажа?Бащата на Дейв,нали беше полицай,може би щеше да ми помогне.Да,беше полицай,обаче в Маями,а ние бяхме в слънчева Калифорния.Добре,за сега нямаше да казвам на никого.Вероятно всичко щеше да утихне.Всичко беше тъпа шега и това е.

Самоуспокоявах се,докато вървях към колата.Докато пътувах към колежа също се самоуспокоявах.После обаче се появи по-належащ проблем.Как трябваше да се държа сега с Дейв след снощи?Защо го отблъснах?Не,защо съжалявам,че го отблъснах?Защо,по дяволите беше обсебил съзнанието ми в момента?Ами,Джо?Мислех си,че ще ме целуне!Не,това беше лошо.Много лошо,защото мислех и за Джо.

Те бяха най-добри приятели,а последните събития за мен бяха върха на абсурда.Аз водих спокоен живот,какви бяха тия преследвачи,купони в делнични дни и пиянски игри?

Най-лошото,обаче беше,че усещах се забърквам в любовен триъгълник.Усещах,че имам симпатии към Дейв.Но,също така имах симпатии и към Джо.

******
Много съм редовна с тая история,чак да не повярва човек 😂.Не знам доколко ви е харесала тая глава,на мен ми се стори малко скучна,ама тря да има и такива 😂😂😂.
Все пак се надявам да ви е харесала.Моля,изразете мнението си в коментарите.
Обичам ви 😘.