Stalker

2.11

                      💢Елизабет💢

Още с влизането в апартамента си тъгата и болката се изпариха.Превърнаха се в помитаща всичките ми чувства ярост.Извадих бутилка уиски от шкафа си и започнах да пия.Пих,пих,пих,докато и последната сълза не ми пресъхна.После полудях.Започнах да чупя.Всичко.Съборих всичките си книги от секциите,изпотроших всички стъклени витрини,всичките порцеланови сервизи за хранене,разбих новия си лаптоп в масата,така успях да разбия и нея.Откъртих всички шкафове,изпокъсах всичките си дрехи и ги мятах по пода.Изхвърлих проклетия телевизор през терасата.Строших огледалата в банята и в спалнята.Единствените неща,които останаха цели бяха хладилникът,печката,дивана и леглото.Тях нямаше как да ги разбия.Когато изпочупих де що имаше за чупене,апартамента ми заприлича на бойно поле.Навсякъде се търкаляха,стъкла,парцали,хартия и какви ли още неща.Изморена от крясъци и гняв се тръшнах до вратата на терасата,разрязвайки неволно крака си на някакво стъкло от чаша.Кръвта запопна да капе по килима,но на мен не ми пукаше.Не усещах болка.Надигнах отново бутилката и взех да пия.

Смътно осъзнах,че някой тропа по входната врата.Да тропа.Този,който ми трябваше го нямаше и нямаше да дойде.Беше ме изхвърлил от живота си.За всичко това бях виновна аз.

-Лизи?-чух гласа на Изабел.

Не отговорих.Надигнах бутилката и пих отново.Не ми трябваше никой.Абсолютно никой.Исках само един,а той нямаше да дойде.

-Лиз!-това беше гласът на Джо.

За мое огромно съжаление вратата се отвори и вътре нахълтаха и Джо и Изабел.Аз си седях на пода кървясала,с бутилка в ръка и празно сърце.

-Какво,по дяволите се е случило?-извика Изабел и се втърна вътре като торпедо.-Да не би онзи нещастник,който те преследва да е направил всичко това?!Господи,Елизабет!Добре ли си?Да звъня ли в полицията?

-Не изтерясвай,никой не е влизал.-гласът,който излезе от устните ми не можеше да е моя.Звучах не на себе си.-Сама изпотроших всичко.

Джо и Изабел се вгледаха в мен с разтревожени очи и леко изплашени изражения.Бях успяла да ги изплаша.Чудесно,дано да си тръгнат.

-Лиз...какво е станало?-попита бавно Из,сякаш,за да не ме подплаши.

Изсмях се зловещо.Подпрях ръка на пода,за да се изправя и някакво малко стъкакце успя да се забоде в дланта ми.Изсъсках от болка и изтупах ръцете си,за да падне.То падна,но от раната потече кръв.Чудесно!