Stalker

18: We make the rules

Целувките не спираха,ръцете му бяха по цялото ми тяло.Сякаш изпитвахме жажда един към друг и не можехме да я утолим само с целувки.Ръката му се плъзна по бедрото ми до ръба на роклята.Моята намери колана на джинсите му.

-На пътя сме,Дейв.-казах и го бутнах от себе си.

-Мамка му,да,права си.-подпря се задъхан на стената,на сантиметри от мен

-Ако утре ми се извиниш,заклевам се,ще те обеся на собствените ти черва.-казах,докато се опитвах да нормализирам дишането си.

Той ме притегли към себе си с лукава усмивка и отново взе да ме целува.Вкопчих се в него,сякаш от това зависеше животът ми.Исках да го убия и в същото време бях щастлива.

-Няма да ти се извинявам,обещавам.-прошепна.-Хайде да си ходим,искаш ли?

Кимнах.Не исках да се връщам в бара,нямаше да мога да погледна Джо.Да не говорим,че Изабел и Джазмин нямаше да ме оставят на мира.Хвана ме за ръката и ме дръпна надолу по тротоара към бара.Харесваше ми начинът,по който бяхме преплели пръстите си.

-С мотора ли си?-попитах.

Той кимна.Загледах се в профила му.Как можеше да е толкова красив,мамка му?Как можеше да ме кара да се чувствам по този начин?Да откачам по този начин?Да го искам по този начин?

-Виж,мисля,че трябва да си направим някои правила,които да спазваме.-казах,когато стигнахме до паркинга.

-Какви правила?

-Не можем да я караме така,Дейв.Не искам такива отношения.Да откачам по теб за една нощ,а на другия ден да откачам заради теб.Не бих позволила да се унижавам по този начин.Ако ще се държиш както днес не искам да имаме нищо общо.Преди целувката вчера всичко беше страхотно.Разбирахме се чудесно.Бяхме приятели.Не знам какво ти стана днес,но не искам да е така.

Той ме изгледа смръщен.Подаде ми якето,за да го облека,защото се разтреперих отново и мушна ключа в стартера.Изчаках го да се качи,за да седна зад него.

-Аз не се обвързвам,Лизи.

-Разбрал си ме погрешно,Дейв.Никой не говори за обвързване.-казах аз като плъзнах ръце под тениската му.-Обвързване с теб би било просто кошмар.Ще ми изневеряваш,ще се напиваш и няма да мога да те изтърпя дори ден.

-Права си.Аз не ставам за домашно кученце.Обърна се назад към мен.За какво говорим тогава?-облиза устни.-Просто секс...

-Без обвързване.-довърших аз.

-Добре,обаче имам няколко правила.

-Аз също.Но,давай първо ти.-подпрях брадичка на рамото му.

-Без други мъже.Не мога да деля нищо.

-Аз не съм твоя,Дейв,не забрави ли?Без обвързване...-прокарах пръст по челюстта му.

-Не искам да се опитваш да се напиваш,както днес.-погледна ме сериозно.

-Добре.Аз също имам само две изисквания.-казах.-Не искам никой да разбира.Ще се държим пред другите,както до сега.Просто приятели,нищо повече.Не искам на Джо да му е тъпо,а и не искам да си разваляте приятелството заради мен.Освен това не искам да се държиш с мен така,както днес.Просто се дръж както преди,окей?

Той кимна.Положих глава на гърба му и той запали мотора.Нищо добро нямаше да излезе,сигурна бях.Тогава защо го направих?Дори аз го предложих...Знаех си,че около него не съм на себе си.Всичко го доказваше.Щяхме да забъркаме големи лайна,сигурна бях.

Спряхме пред сградата и тръгнахме по стълбите към нашия етаж.Не можех да откъсна поглед от преплетените ни пръсти.Имаше нещо нередно в това преплитане и начинът,по който се споразумяхме.

-Нали знаеш,че няма да спя сега с теб?-реших да го попитам,когато завихме по нашия коридор.

-Подозирах го.Действаш на принципа "на ден по лъжичка",нали?-подсмихна се той.-За да не ми се изчерпа интереса твърде бързо.

-Бързо схващаш.-ухилих се и си извадих ключовете.-Лека,Дейв.-облегнах се на касата на вратата.

-Лека,Лизи.-целуна ме едва,едва и се прибра в апартамента.

Влязох и запратих чантата си на дивана.Отидох в спалнята и се тръшнах на леглото.Щастливо избутах токчетата от караката си и се ухилих като идиот.Смътно осъзнавах,че това,което сега ме прави щастлива,след най-много седмица ще ме накара да съжалявам.

Чух пиукане.Имах ново съобщение.Засмях се и отворих лаптопа."Боже,Дейв,тъкмо се прибрахме",мислено отбелязах наум.Отворих пощата си.Не беше Дейв.Беше психара,имах входящо писмо с прикачен файл от него.Натиснах копчето с треперещи пръсти.

i_saw_you:Лизи,Лизи,кога се превърна в курвата на колежа?Хората са казали "Вълкът кожата си мени,но нрава-не."Но,най-добри приятели?Сериозно?Очаквай съвсем скоро правилата на играта,която ще поиграем с теб.Ще е една доста интересна игра,обещавам.

Както почти винаги.Имаше две мои снимки.На едната се цувах с Джо на дансинга,а на другата се целувах с Дейв на тротоара...

Отново ме чакаха безсънни нощи.Затворих очи и въздъхнах дълбоко.Този човек беше някой близък.Някой,който по всяко време беше покрай мен.А,можеше и да е абсолютно непознат.Можеше да е човек,на който не обръщах никакво внимание.Но,също така можеше да е всеки от обкръжението ми.Този човек можеше да е Бен.Можеше да е Дейв.Можеше да е Джазмин.Можеше да е Джо.Можеше да е Изабел.Можеше да е дори свития Крис.Можеше да е всеки.А,можеше да са всички взети на куп.Можеше да не е един човек,а няколко.

Важното бе,че искаше да ме побърка.Който и са беше искаше да изперкам,искаше да ми навреди,но не разбирах защо.Защо аз?Какво бях направила на този човек?Може би,нищо не бях направила,може би,той просто беше луд.

Трябваше да разбера кой е.Още утре.

*****
Реших да ви пусна още една глава,защото тази е по-кратка,а и сега като тръгна на училище не знам кога ще мога да качвам.
Гласове и коментари да видя,ladies 💕💕💕💕